Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „П. И. Г“ АД против решение № 2440 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1784/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – кметът на О. Н не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на „П. И. Г“ АД против заповед № 956/07.06.2018 г. на кмета О. Н, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 6 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „ограда“, изграден пред южната граница на ПИ с идентификатор 51500.505.165 по КККР на гр. Н..

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по надлежния ред. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение, параметри и извършителя. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът, за който е изградена оградата е собственост на жалбоподателя. Строежът в южната и североизточната част на имота излиза извън границите му, като навлиза от юг, изток и североизток в други имоти. Това обстоятелство е установено и от заключението на приетата по делото съдебна експертиза, неоспорена от страните. Правилно съдът се позовава на Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на курортен комплекс „Слънчев бряг - изток“, одобрени със заповед от 04.05.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които се определят специфичните изисквания към устройството и застрояването на курортния комплекс правила. Съгласно чл. 21, ал. 1 от същите парцелите за хотели, хотелски комплекси, ресторанти и други обслужващи обекти не се ограждат с огради, а УПИ, който е ограден с процесната ограда е с предназначение за курортен хотел, почивен дом. Правилото на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Освен това строежът навлиза в имот, предназначен за улица, и е в нарушение на действащия ПУП, което е основание за премахването му съобразно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ.Стелно заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Доводът на касатора за неприложимост на правилата, е неоснователен. В случая дори да се приеме, че същите са неотносими, то чл. 151, т. 11 ЗУТ е неприложим, тъй като оградата е разположена в чужди имоти, а изискването на чл. 151, т. 11 ЗУТ е същата да е в рамките на поземления имот.

Правилно, предвид местонахождението му, съдът приема и че строежът не е търпим. Същият не е допустим по действащия план и по правилата и нормите за извършването му, тъй като навлиза в имот, отреден по действащия план за улица.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2440 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1784/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване.