Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

ГР. София, 12 декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря А. Рибарска

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4288/17 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. по гр. д. №154/17 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, поради констатирано противоречие на въззивното решение по главния иск с пр. осн. чл.152 ЗЗД с посочените в изложението на касатора р. по гр. д. №2221/16 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №4578/15 г. и по гр. д. №921/10 г. на четвърто г. о. на ВКС, по правните въпроси от предмета на спора: Има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването по чл.235, ал.2 и 4 ГПК, като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на жалбоподателя, за да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят отражение в мотивите, дори при позоваване на чл.272 ГПК?; Достатъчно ли е за доказване на предпоставката по чл.152 ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства – индиции / косвени доказателства/ като например: ответникът не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не го е декларирал на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор или доказването / по този иск/ става само с главни /преки/ доказателства?

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания...