О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2995

гр. София, 11.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3722/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. А. срещу въззивно решение № 3769 от 25.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2298/2023 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20067046 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 16565/2016 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 124546/27.05.2019 г., постановено по същото дело, като след „признава за установено, че на основание чл. 52 ЗЗД Г. А. А. дължи на Я. Т. М. сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди“ и преди „признава за установено, че на основание чл. 86 ЗЗД Г. А. А. дължи на Я. Т. М. сумата 660 лв., представляващи законна мораторна лихва върху обезщетение за причинени неимуществени вреди.“, да се чете: „ведно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2015 г. до изплащане на вземането“.

Делото е образувано по предявени от Я. Т. М. срещу Г. А. А. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл....