О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№508
[населено място], 11.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 1288 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 36/07.03.2017г. по ч. т.д. № 78/2017г. по описа на Апелативен съд - В. Т. с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение № 56/ 16.01.2017г. по т. д. № 105/2016г. на ОС-Плевен за отмяна на осн. чл.253 ГПК на определение от 05.08.2016г., постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ, с което е разрешено продължаване производствата по посочените изпълнителни дела.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, с което по реда на чл.253 ГПК се отменя определение по чл.638, ал.3 ТЗ на същия съд и е постановено продължаване на действията в производството по несъстоятелност по т. д. № 105/2016г. на ОС-Плевен по осребряване имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника. В обжалваното определение на ВтАС е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността, не подлежи на обжалване. Следователно релевантен за разглеждане от настоящата инстанция по повод на подадената частна жалба е попадащият в обхвата на тълк. д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС въпрос: Подлежи ли на обжалване определението по чл.638, ал.3 ТЗ?
В т.6 от ТР №1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк. д.№ 1/2017г. ОСТК на ВКС е прието, че по отношение на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки по чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради което е и даден отговор, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване.
С оглед на така посочената задължителна практика на ВКС частната жалба срещу определението на ОС-Плевен е недопустима и обжалваното определение на АС - В. Т. следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36/07.03.2017г. по ч. т.д. № 78/2017г. по описа на Апелативен съд - В. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: