Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 5742/2021

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция „М. П. , подадена чрез пълномощника му юрк. Г., против решение № 1737 от 18.03.2021 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 395/2020 г., с което е отменено негово решение № РТД 3000-2270/12.12.2019 г./32-360 304 и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 790 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна писмена молба от 17.11.2021 г. жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 – оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Г. иска от съда да я остави без уважение като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № РТД 3000-2270/12.12.2019 г./32-360 304 на съвместяващ длъжността директор на Териториална дирекция Тракийска /сега Териториална дирекция М. П. съгласно заповед № О-6010/29.11.2019 г. на директора на А. М. с което на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 19BG003010003370R4/06.04.2019 г. обезпечение в размер на 1 527.87 лв. и същото се задържа като плащане на вносни мита.

АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност.

Установените от първостепенният съд факти са следните:

На 06.04.2019 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 19BG003010003370R4/06.04.2019 г. са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки – пресни домати с произход от Турция. За стока № 1/1 –домат тип кръгъл червен /Large Vine Crop2019/ с код по КН 0702000099 с нето тегло 17 360 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 47 632.17 лв., преизчислена в евро на 100 кг. – 140.29 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 06.04.2019 г. стандартна вносна стойност за домати с произход Р. Т. е 109.5 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл.75, пар. 2 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 1 527.87 лв. С писмо рег. № 32-103999/06.04.2019 г. дружеството е уведомено, че на основание чл.75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стока № 1/1 е реализирана на пазара на ЕС. На 03.05.2019 г. жалбоподателят чрез пълномощника си представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида – 125 евро/100 кг. Митническите органи констатират, че продажната цена на доматите е по-ниска от цената на придобиване на тези стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 1 527.87 лв. следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, пар. 5, ал.3 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891.

След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя пресни домати попадат в обхвата на чл.181, ал.1 от Регламент /ЕС/ № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ № 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална – колкото по–висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно.

Представените от жалбоподателя документи, както и съдебно-икономическата експертиза, установяват, че цената, посочена в митническата декларация, съответства на документите, с които жалбоподателят разполага, и същата е заплатена. Единственият мотив, с който административният орган не приема така представените доказателства, е този, че стоката е реализирана на по-ниска цена от себестойността й, което противоречи на пазарната логика. Този извод според съда е неправилен, тъй като определянето на митническата стойност не е обвързано от реализирането на печалба от конкретната сделка. Така постановеното решение е правилно.

Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл.75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че стоката е продадена на цена, която е по-ниска от декларираната митническа стойност, за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Според пар. 4 на чл. 75, ал. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891, за да докаже, че партидата е освободена при тези условия, вносителят следва да представи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. Изброените документи са свързани с вноса и цената на придобиване на стоката от вносителя. Разпоредбата не задължава вносителя да представи доказателства, свързани с реализирането на стоката от негова страна на пазара на ЕС, противно на доводите на касатора. Не е налице спор между страните относно това, че всички изброени в пар. 4 на чл. 75, ал. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 са представени. Следователно, в чл. 75 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 условието стоките да са реализирани от вносителя на цена по-висока от придобивната не е регламентирано като задължителна предпоставка за освобождаване на внесения депозит, съответно не е регламентирано като задължително условие, при наличието на което само и единствено следва да се приеме, че правилно е приложен чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, т. е. че митническата стойност на стоките е договорната стойност или по-точно действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССГ като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 340 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1737 от 18.03.2021 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 395/2020 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници” – София да заплати на OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. “Владайска” № 75, ет. 2, ап. 2 разноски за касационното производство в размер на 340 лв. /триста и четиридесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова