Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение от 29.08.2018г. по гр. д.№ 1304/2018г. на ОС С. З. с което е потвърдено протоколно определение от 20.06.2018г. по гр. д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.

Частният жалбоподател – П. А. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, което е неправилно и моли за неговата отмяна и за произнасяне по исковата й молба.

Ответникът по жалба Х. Д. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., при тези данни, приема за установено следното:

Подадената частна жалба, с която е сезиран настоящият състав на ВКС, е основателна.

С определение от 29.08.2018г. по гр. д.№ 1304/2018г. ОС С. З. е потвърдил протоколно определение от 20.06.2018г. по гр. д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.

Първоинстанционното гр. дело № 2238/17г. по описа на РС-Казанлък е образувано по исковата молба от П. А. против Х. Д. с правно основание чл. чл.26, от СК, с искане да се прогласи за относително недействителна спрямо нея разпоредителната сделка обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том IІ, рег.№ 1108, том 144 от 01.12.1998г. съставен и издаден от нотариус П. К. с район на действие РС К., с който Д. К. /неин съпруг, починал на 12.09.2015г/ е дарил на сина си Х. Д. семейното им жилище, находящо се в [населено място], [община].

Въззивният съд е констатирал, че с определение от 04.08.2017г. РС Казанлък е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата в седмичен срок от връчване на съобщението да отстрани констатирани от съда нередовности. Установено е, че в указания от съда срок за отстраняване на нередовностите с молба с вх. № 10342/30.08.2017г. ищцата, частично е изправила нередовностите и е поискала продължаване на срока и срокът е продължен.

Констатирано е, че ищцата е депозирала молба с вх. № 12854/02.11.2017г., към която е приложила съответно скица и удостоверение за данъчна оценка на имота ведно с копие за ответника. С тази молба, процесуалния представителна ищцата е направил искане за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. По делото е постъпил и писмен отговор от другата страна на исковата молба, с който е направено възражение за недопустимост на иска, по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор.

Установено е, че съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. на датата 16.05.2018 год. от 10.00 часа, като е дал указания на ищцата относно разпределението на доказателствената тежест, като е посочил че същата следва да установи налице ли е разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг без съгласието на ищцата и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

Установено е, че РСКазанлък е указал, че при неизпълнение делото ще се прекрати и определението на съда е връчено на процесуалния представител на ищеца на 13.04.2018г.

Съдът е приел, че ищцата въпреки подробните указания на съда и неколкократното удължаване на предоставения срок, не е посочила надлежните си доказателства, които да установяват дали процесния имот представлява семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, с което е извършено разпореждане без съгласието на ищцата, както и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

Ройонният съд е приел, че към момента на предявяване на иска, ищцата не е съпруг по смисъла на чл.26 СК, тъй като искът е предявен след смъртта на съпруга собственик, който се е разпоредил със собственото си жилище и е прекратил производството като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на иска.

При така установените факти по делото въззивният съд е изложил съображения за това, че е служебно задължение на съда да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл.129 и 130 ГПК, съобразно които съдът се произнася само по редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото.

Изложил е съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.26 СК действията на разпореждане със семейно жилище лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия, само ако двамата съпрузи нямат друго жилище, но в случая бракът е прекратен съобразно разпоредбата на чл.44, т.1 СК, поради което не е налице семейно жилище по смисъла на посочената разпоредба.

Изложил е съображения и за това, че ако е извършено разпореждане с общ недвижим имот от единия съпруг, то същото съобразно разпоредбата на чл.24, ал.4 СК може да бъде оспорено от другия съпруг в шестмесечен срок.

При така изложените съображения въззивният съд е приел, че за надлежната процесуална легитимация на страните съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване па иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение, а такава в случая липсва както правилно е приел и районния съд като е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.З ГПК във връзка с чл.26 и чл.44, ал.1, т.1 СК, поради което е потвърдил неговото определение.

Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно преценката за наличие на правен интерес от воденето на иск по чл.26 СК като предпоставка за редовност на исковата молба. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване-

Настоящият състав намира, че на така поставения въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС и обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. В същата се приема, че задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл.129 ГПК. Посочва се, че процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника.Според чл. 23 СК отм., чл.26 СК, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг и легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на договора е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят/ в този смисъл решение от 15-03.211г. по гр. д.№659/2010г., ІІІ г. о./.

По настоящето делото искът е предявен от съпругата -несобственик след смъртта на разпоредилия се съпруг и съпругата макар и да няма качеството на наследник на дарителя по отношение на процесния имот е обвързана от договора на разпоредилия се съпруг. Този договор евентуално би бил непротивопоставим на съпруга - несобственик, като сключен без неговото съгласие, но тази преценка следва да се извърши като бъде разгледан спора по същество, а не е относима към допустимостта на производството.

Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят като постановени в противоречие с разпоредбите на закона и трайната практика на ВКС относима към поставения за разглеждане въпрос.Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводсвените действия по иска с правно основание чл.26 СК.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.08.2018г. по гр. д.№ 1304/2018г. на ОС С. З.

ОТМЕНЯ определение от 29.08.2018г. по гр. д.№ 1304/2018г. на ОС С. З. и потвърденото с него протоколно определение от 20.06.2018г. по гр. д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

членове: