Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.В, чрез адв. Б.Н, срещу решение №3598/12.03.2019 г., постановено по адм. дело №6116/2018 г., по описа на Върховния административен съд – Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К - 5340/26.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение на изискванията за изискуемото съдържание съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.). Излага доводи за противоречия в текста на заповедта досежно кой компетентния орган за нейното издаване, понеже на стр. 11 от същата са цитирани разпоредби от ЗМВР, според които заповедта е следвало да се издаде от директора на областната дирекция на МВР – Варна. Също така се твърди, че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения преди издаването на заповедта. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на министъра на вътрешните работи. Претендира разноски.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители, юрк. Б.П и юрк. К.Р, в съдебно заседание и в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на П.В против заповед № 8121К - 5340/26.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор" - началник на районно управление I степен на Четвърто РУ - Варна при Областна дирекция на МВР – Варна. Съдът е приел че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
При постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
С оспорената заповед, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1 от ЗМВР, за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и 4 от ЗМВР във връзка с чл. 9, т.2 във връзка с чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на Закон за Министерството на вътрешните актове подзаконови нормативни актове, неизпълнение на служебните задължения, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 13, 15, 19, 20, 64 и 83, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР - "злоупотреба с власт или доверие", "използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на П.В е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение за длъжността "главен инспектор" - началник на районно управление I степен на Четвърто РУ - Варна при Областна дирекция на МВР – Варна.
От материалите по делото е установено, че по повод извършени кражби от магазини на територията на 02 РУ - Варна и 04 РУ - Варна, на 30.08.2017 г. около 07,00 часа служители от участък Белослав и Аврен при 04 РУ - Варна, са задържали Д.А със заповед за задържане рег. № 44233-524/2017 г., на основание, чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа. Заповедта за задържането на Атанасов е въведена в АИС „Бюлетин“ за 04 РУ – Варна, в раздел „задържани лица и основание за това“, за времето от 29.08.2017 г. 00:00:00 ч. до 30.08.2017 г. 23:59:59 часа.
Около 9,30 часа началникът на участъка старши инспектор В.Д е бил уведомен за задържането. Във връзка с необходимостта от конвоиране на задържаното лице до 02 РУ - Варна за снемане на обяснения, началникът на участъка е поискал номера на заповедта за задържане, за да бъде издадена заповед за конвоиране.
За задържането на Атанасов е докладвано на сутрешната оперативка със състава на районното управление, водена от главен инспектор Витанов, като младши експерт Г.П е прочел данните от таблицата, изготвена от младши оперативен дежурен Герчев, която включва задържаните лица и основанието за задържането им, по сведения на младши експерт Г.П и Г.Г.
Главен инспектор Б.Б - началник на сектор "Криминална полиция" в 04 РУ - Варна е издал заповед за конвоиране рег. № 442з-1065/2017 г. на задържаното лице.
Старши инспектор В.Д разпоредил на подчинения си служител младши експерт С.С да конвоира задържания Атанасов до 02 РУ - Варна.
Около 11,35 часа С.С приключил работата си със задържаното лице и го оставил да изчака в двора на участъка, т. к. го познавал отдавна и никога преди това не е създавал проблеми.
Към 12,00 часа мл. експерт С.С докладвал по телефона на младши експерт И.Г – младши оперативен дежурен в ОДЧ 04 РУ – Варна, че задържаният Атанасов е избягал. В 12,05 часа Стефанов се обадил и на инспектор В.Д и го уведомил, че задържаното лице е избягало и вече го търсят в гр. В..
Младши експерт И.Г веднага докладвал, че задържаният е избягал, на началника на участък Белослав и Аврен – инспектор В.Д, който заявил, че знае за случая, както и че е уведомил главен инспектор Витанов.
Служителят И.Г докладвал за случая на началник сектор „Криминална полиция“ гл. инспектор Бойчев и на началника на 04 РУ – Варна гл. инспектор П.В. Гл. инспектор Бойчев също е докладвал на гл. инспектор Витанов за бягството на задържаното лице. Георгиев не е докладвал на дежурния в ОДЧ на Областна дирекция на МВР – Варна за настъпилото произшествие в участък Белослав и Аврен, т. к в телефонен разговор по служебен телефон му било издадено устно разпореждане от главен инспектор Витанов да не докладва за същото.
Към 12,45 часа инспектор В.Д събрал служителите в участъка и служители от 04 РУ – Варна, изпратени от инспектор Бойчев, за да предприемат действия по издирване на лицето. Поради това че издирването било безрезултатно, около 16,00 часа служителите на 04 РУ се върнали в управлението, а по разпореждане на инспектор Димитров около 16,30 часа в участъка Белослав и Аврен се прибрали служителите Стефанов и Ялъмов.
По разпореждане на инспектор Димитров служителят П.Я попълнил в заповедта за задържане като дата и час на освобождаване на задържания Атанасов - 30.08.2017 г., 11,40 часа, а към 17,30 часа отново по разпореждане на инспектор Димитров в графата „подпис на задържаното лице“ в заповедта за задържане се подписал бившият служител на МВР И.И. С. Я, в изпълнение на разпореждане на инспектор Димитров, около 17,30 часа попълнил книгата за задържани лица на участък Белослав и Аврен като записал час на освобождаване на задържания Атанасов – 11,40 часа. След това се обадил по телефона на младши експерт И.Г и обяснил, че по разпореждане на инспектор Димитров е записал час на освобождаване 11,40 часа. Георгиев не попитал защо се записва такъв час на освобождаване, т. к. преди да излезе от 04 РУ – Варна, началникът на управлението главен инспектор П.В влязъл в дежурната стая, за да се информира за оперативната обстановка и му казал: „Колегите от Белослав ще ти се обадят за задържания.“ Около 18,00 часа инспектор Димитров взел заповедта за задържане и другите съпътстващи документи и ги занесъл в 04 РУ - Варна.
Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил в заповедта представените сведения от служителите по преписката и въз основа на направения анализ на същите е приел, че инспектор В.Д е докладвал на 30.08.2017 г. на началника на 04 РУ – Варна гл. инспектор П.В – два пъти по мобилен телефон, за бягството на задържания Атанасов в участък Белослав и Аврен, предприел е действия във връзка със случая по разпореждане на гл. инспектор Бойчев, на който същите са били разпоредени от гл. инспектор Витанов. В заключение, дисциплинарно наказващият орган е приел за безспорно установено, че гл. инспектор П.В е знаел за задържането на Атанасов и за неговото бягство.
При тези данни, изводът на дисциплинарно наказващият орган, че служителят е извършил процесните дисциплинарни нарушения е правилен.
На 30.08.2017 г. в качеството си на началник на 04 РУ – Варна П.В е получил информация за бягство на задържаното лице Д.А, което съгласно чл. 99, т. 9 във връзка с чл. 97 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. се квалифицира като произшествие в МВР.В е разбрал, че бягството е вследствие на нарушения на служител от структурно звено на ръководеното от него районно управление, което е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР – „нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице“, за което следва наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ и компетентен да го наложи е директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, но не е предприел следващите се от нормативните разпоредби и вътрешни правила действия в тази ситуация. В заповедта е посочено какви точно служебни задължения са възникнали за гл. инспектор Витанов при получаване на информацията за бягство на задържано лице: по чл. 9, т. 2 връзка с чл. 8, чл. 10 и 102 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. – да не допуска укриване или омаловажаване на допуснатото дисциплинарно нарушение от подчинените му служители, писмено да уведоми компетентния дисциплинарно наказващ орган - директорът на Областна дирекция на МВР – Варна и незабавно да докладва по реда на подчиненост и уведоми „Човешки ресурси“ в ОДМВР – Варна. Посочени са и служебните му задължения, произтичащи от типовата длъжностна характеристика. Вместо да изпълни същите, служителят е предприел действия за прикриване на произшествието – бягство на задържано лице, и такива по прикриване на дисциплинарното нарушение на подчинените му служители от участък Белослав и Аврен: На 30.08.2017, в периода от 13,17 часа до края на работния ден 17,30 часа гл. инспектор Витанов е разпоредил на младши експерт И.Г да не докладва на дежурния в ОДЧ на ОДМВР – Варна за бягството на задържания Д.А и указал на Георгиев, че ще му се обадят служители от участък Белослав и Аврен да отпише задържаното лице от книгата за задържани лица в ОДЧ – 04 РУ – Варна.
Това поведение на служителя точно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) подзаконови нормативни актове и неизпълнение на служебни задължения, във връзка с чл. 9, т. 2, във връзка с чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. С поведението си главен инспектор Витанов е злоупотребил с предоставените му правомощия като началник на районно управление и доверието на ръководството на МВР, използвал е служебното си положение за лична облага – да не му се търси дисциплинарна отговорност за неосъществен контрол и за облага на трети лица – да не се търси дисциплинарна отговорност на служителите Димитров и Стефанов за допуснатото от тях дисциплинарно нарушения.
Дисциплинарно наказващият орган вярно и мотивирано е приел, че гл. инспектор Витанов виновно е нарушил и правилата за етично поведение, посочени в обжалваната заповед, както следва:
По т. 13, съгласно която дейността на държавните служители се осъществява при спазване на етичните принципи за поведение – законност, лоялност и почтеност - като началник на районното управление не е зачел и спазил правата на подчинените му служители – разпоредил им е извършването на противоправни действия за прикриване на бягство на задържано лице, държал се е неморално, некоректно и не е уважил мнението на мл. експерт Георгиев и ст. И. Д.
По т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме – разпоредил е на подчинените си служители да извършат действия, за да бъде прикрито произшествие, въпреки че с това се нарушава нормативно определения ред за докладване и търсене на отговорност.
По т. 19, която изисква държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява – с неправомерното си поведение служителят е създал впечатление, че ръководните служители на МВР за да укрият станалите им известни нарушения използват предоставената им власт, независимо от последствията.
По т. 20, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и по т. 57, която гласи, че държавният служител в качеството си на ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност – гл. инспектор Витанов, в качеството си на ръководител, разпореждайки неправомерни действия на служителите си, е дал крайно отрицателен пример за толериране на неправомерни действия, за да се избегне понасянето на отговорност за допуснато нарушение и да бъде прикрито.
По т. 64 и 83 от Етичния кодекс, съгласно които служителят е длъжен да дава точен и обективен отчет пред ръководителите си и не прикрива доведено до знанието му правонарушение – като ръководен служител, вместо да разпореди да бъде установено нарушението на неговите служители е направил опит да прикрие случая от ръководството на ОДМВР – Варна.
Поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата.
Неоснователни са възраженията, наведени и пред първата инстанция, че заповедта не съответства на изискванията по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са описани подробно фактическите обстоятелства, съобразно които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, обсъдени са по отделно и в съвкупност и въз основа на направения анализ са подведени към съответните правни разпоредби. Противно на твърденията в жалбата, в заповедта са уточнени времето и мястото на извършване на дисциплинарните простъпки, поради което не може да се приеме, че не е спазена разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са точно нормативните и етични правила, които са нарушени от жалбоподателя, фактическите състави на дисциплинарните простъпки и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание.
Неоснователно е и възражението относно компетентността на издателя на оспорената заповед. Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР заповеди като процесната се издават от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. От цитираната разпоредба става ясно, че компетентен да наложи наказанието уволнение, по чл. 197, ал. 1. т. 6 от ЗМВР е именно министъра на вътрешните работи, както е в случая.
По отношение на оплакването, че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения преди издаването на заповедта, съдът намира същото за неоснователно. По време на дисциплинарното производство жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, които са инкорпорирани в обобщената справка, подробно са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и аргументирано е отговорено защо не се кредитират. След запознаване с обобщената справка, жалбоподателят е направил писмено възражение. Писменото обяснение и възражението са приети и коментирани от дисциплинарно наказващият орган, който е посочил защо не ги приема за основателни. Обстоятелството, че е представено писмено възражение, а не писмени обяснения, както е в законовия текст, не променя смисъла на неговото съдържание. Още повече, че двата текста се припокриват по изложените в тях доводи.
След оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав, ІІ колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение №3598/12.03.2019 г., постановено по адм. дело №6116/2018 г., по описа на Върховния административен съд – Пето отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.