Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 83 от 07.03.2019 г. по административно дело № 719/2018 г. Административен съд – Враца е: 1) отхвърлил жалбата на М.М от [населено място] против решение № 1012-06-89/04.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Враца, с което е потвърдено разпореждане № 2116-06-1114-1/08.11.2018 г. на ръководителя на „ПО“ (пенсионното осигуряване); 2) осъдил М.М от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Враца сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от М.М. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК – нарушение на материалния закон, касаторката претендира отмяна на съдебното решение и на решението на директора на ТП на НОИ – Враца.
Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ – Враца, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Ц, в писмен отговор навежда доводи за правилност на атакуваното решение на първоинстанционния съд, поради което моли то да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред Административен съд – Враца решение на директора на ТП на НОИ – Враца от 04.12.2018 г. не е уважена жалбата на Малджанска срещу разпореждането от 08.11.2018 г., с което на основание чл. 82, ал. 2 КСО и чл. 97, ал. 1 КСО й е отказано възстановяване на наследствена пенсия.
За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това решение съдът е обосновал извод за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Враца и на потвърдения по същество с него отказ за възстановяване на наследствената пенсия на преживялата съпруга (такава е получавала тя в минал период, но на основание ненавършена 16-годишна възраст на общата им с покойния дъщеря).
Решението на Административен съд – Враца, с което жалбата на М.М до него не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения контролен акт на ръководителя на ТП на НОИ – Враца и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – Враца е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не е спорна и между страните, поради което не следва да се преповтаря. Противно на твърдяното от касаторката, съдът е дал материално законосъобразен отговор на основният спорен въпрос, като надлежно е аргументирал правилната теза, че не е налице предпоставката достигната възраст, за да се отпусне на жалбоподателката исканата от нея наследствена пенсия от починалият й съпруг.
Съгласно чл. 80, ал. 2 КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 КСО преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. По отношение на М.М (която не твърди да е неработоспособна), видно от удостоверението за наследници, тя има право да получава наследствена пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 КСО, като за нея е приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 КСО.М е [дата на раждане], като към датата на подаване на заявлението (30.10.2018 г.) тя е навършила [възраст]. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО, която предвижда, че жените придобиват право на пенсия при навършване на възраст 60 години и 10 месеца, като от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по два месеца от първия ден на всяка следваща календарна година. В конкретния казус на [дата] Малджанска ще навърши изискуемата за нея възраст по чл. 68, ал. 1 КСО от 62 години и 2 месеца, както правилно е изчислено от директора на ТП на НОИ – Враца и първоинстанционния съд, за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съобразявайки горното и предвид изискването на чл. 82, ал. 2 КСО може да се направи извод, че Малджанска има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т. е. след навършване на 57 години и два месеца, считано от 27.10.2019 г. С оглед на това неоснователни са доводите на касаторката, че административният съд неправилно е приел в решението си, че възрастта й по чл. 82, ал. 2 КСО следва да се изчислява спрямо бъдещо несигурно събитие. Извършеното от съда тълкуване на нормата е правилно, тъй като законодателят е конкретизирал, че преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му (на преживелия съпруг – Малджанска) по чл. 68, ал. 1 КСО - т. е. тази възраст следва да се пресмята за всеки конкретен случай при съобразяване особеностите на последната разпоредба. Предвид включване в разпоредбата на местоимението „му“ следва да се изключи вариантът възрастта по чл. 82, ал. 2 КСО да се пресмята спрямо възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към момента на подаване на заявлението, която в този случай би била 61 години и два месеца, респективно 5 години преди това – след 27.10.2018 г., както твърди касаторката.
От гореизложеното може да се направи извод, че за касационната жалбоподателка към релевантния момент не е налична една от предпоставките за получаване на наследствена пенсия – не отговаря на условията за навършена минимална възраст, до какъвто извод е стигнал в решението си и Административен съд – Враца.
Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 07.03.2019 г. по административно дело № 719/2018 г. на Административен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.