Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Б срещу решение № 17/14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 262/2018 г. по описа на Административния съд – Ловеч (АС – Ловеч).
С решението е отхвърлен предявения от С.Б иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), гр. С., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяване на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ГДИН за времето от 10.04.2018 г. до 05.07.2018 г. в З. [ място].
В касационната жалба, касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че решението е и недопустимо. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с което искът му да бъде уважен.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и в становище. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е сезиран с искова молба от С.Б, с която е предявен иск срещу ГДИН, гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.04.2018 г. до 05.07.2018 г., причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неосигуряване на телефонна връзка по време на престоя му в коридор „разпределител” при З. [ място], неосигуряване на възможност за ползване на личния му телевизор и/или радиоприемник, поставянето му в постоянно заключена килия в деня на съдебните заседания, както и в деня на конвоиране, неосигуряване на възможност за ползване на личните му финансови средства за периода от 10.04.2018 г. до 5.06.2018 г. (общо 13 дни).
От фактическа страна по делото е прието за безспорно установено от административния съд, че С.Б изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗО [наименование], гр. [населено място] при З. [ място]. Установено е, че ищецът е пребивавал в коридор „разпределител“, който се намира в З. [ място], за период посочен в исковата молба.
Относно твърдението на Бонев, че през общо 24-те дни, през които е пребивавал в помещение „разпределител“ в З. [ място] е било ограничено правото му на телефонна връзка, съдът е приел, че в „разпределителя“ няма монтиран телефонен апарат. Настанените в „разпределителя“ имат право да ползват телефонния апарат, монтиран на престой на открито, а при необходимост им се дава възможност да ползват телефонния апарат, монтиран в коридора на настанените в постоянно заключено помещение. АС е кредитирал свидетелските показания на свидетелката Велкова и е обосновал извод, че не се доказва но несъмнен начин ограничаване правото на телефонна връзка на ищеца.
Във връзка с твърдението в исковата молба на Бонев, че за периода от 10.04.2018 г. до 05.07.2018 г. е бил лишен от правото да ползва личния си телевизор и/или радиоприемник, съдът е посочил процедурата по която се разрешава ползването на лични телевизионни и радиоприемници. Приел е, че не са налице доказателства Бонев да е имал личен телевизор и/или радиоприемник в ЗОЗТ [наименование] [населено място] и да е бил лишен от правото да ги ползва по време на пребиваването си в „разпределителя“ при З. [ място].
АС е преценил като неоснователно и твърдението на Бонев, че е бил лишен от възможност да ползва личните си финансови средства за времето от 10.04.2018г. до 05.06.2018 година.
Относно твърдението на ищеца, че е прекарал общо 41 часа в постоянно заключено помещение в коридор „разпределител“ в З. [ място] в нарушение на чл. 52, т. 52 от ППЗИНЗС, съдът е приел, че ищецът е пребивавал в помещение „разпределител“ в З. [ място], за да бъде преведен по насрочени съдебни дела в Административен съд Ловеч и Върховния административен съд. Според т. 3 от Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на З. [ място], с цел недопускане на нерегламентирани контакти между посочените лишени от свобода и останалите лишени от свобода, настанени в разпределителя, е наредено помещението да бъде постоянно заключено. С оглед горното съдът е приел, че пребиваването в заключено помещение в случая не е в нарушение на законова разпоредба.
При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че искът е неоснователен.
Съдът е посочил, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между тях.
Съдът е приел, че в случая не са налице твърдяните от Бонев незаконосъобразни действия и бездействия. Решението е правилно.
От показанията на свидетелите Михайлов, Иванов и Юриев може да се приеме, че е имало случаи на отказ да се осигури достъп до телефон на настанените в „разпределителя“ в З. [ място], включително и на ищеца. Не е доказано обаче по несъмнен начин, че тези случаи попадат в исковия период, както и че ищецът да е претърпял вреди от тези откази.
Твърдението, че Бонев е бил лишен от възможност да ползва личните си финансови средства за времето от 10.04.2018 г. до 05.06.2018 г. настоящата инстанция счита за недоказано, но по съображения различни от изложените от административния съд. За да се ползва карта, респективно лични парични средства от ЗОЗТ [наименование] [населено място] в З. [ място] е необходимо да се прехвърлят средствата механично от служител на ГДИН, на когото е нужна писмена информация. За това е необходимо писмена молба от лишения от свобода, че иска да ползва картата си от ЗОЗТ в З. [ място]. Ищецът не е представил писмени молби за активиране на картата по които да е постановен отказ.
Съгласно т. 13 от раздел III. Ред в спалните помещение и помещенията за общо ползване на заповед № 306/22.03.2016 г. на началника на З. [ място] относно правилата за вътрешния ред в корпуса на З. [ място] и ЗОЗТ [наименование] [населено място], ползването на лични телевизионни и радиоприемници се разрешава вечер до вечерна проверка, ако това не нарушава междудневната почивка на другите лишени от свобода. Съгласно раздел XI. Изпращане на лишени от свобода по делегация за явяване по дела и за процесуално-следствени действия по искане на съдебна инстанция или орган на досъдебното производство от цитираната заповед, при изпращане на лишени от свобода за явяване по дела и за процесуално следствени действия, багажът на конвоираното лице не трябва да надвишава 10 кг. Същият да е компактен и удобен за носене от конвоиране лице на рамо или с една ръка. Определени със заповедта са лични дрехи и вещи, които лишените от свобода мога да вземат при изпращането им по делегация, сред които не е посочен телевизор или радиоапарат. Бонев е имал възможност да ползва телевизора си и в З. [ място], но при съобразяване на определена процедура, което не се установява от доказателствата по делото. Ищецът е имал възможност да изпрати до З. [ място] за собствена сметка телевизор или радиоприемник за времето на пребиваване, което не сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 2 от Правилник за приложение на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ППЗИНЗС), лишените от свобода на общ режим се настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се заключват. Според свидетеля Велкова „разпределителят“ се състои от три помещения, две от които са спални, третото не е обособено за нощуване, а за делегация. В него се настаняват временно пребиваващите лишени от свобода. Те не са постоянно заключени и могат да се движат в коридора на тези три помещения, с изключение в деня на конвоиране, когато биват настанявани в стаята за делегация и подготвени за конвоиране в рамките на деня, съгласно заповед № 231/14.01.2018 г. на началника на Затвора. Относно твърдението на ищеца, че е прекарал общо 41 часа в постоянно заключено помещение в коридор „разпределител“ в З. [ място], в нарушение на чл. 52, т. 2 от ППЗИНЗС, настоящата инстанция счита правилен извода на административния съд. Бонев е пребивавал в „разпределителя“ в З. [ място], за да бъде преведен по насрочени съдебни дела и съгласно т. 3 от заповед № 231/14.01.2018 г. на началника на З. [ място], с цел недопускане на нерегламентирани контакти между посочените лишени от свобода и останалите лишени от свобода, настанени в „разпределителя“ е наредено помещението да бъде постоянно заключено. Периодите на престой в заключеното помещение са кратки, на дати които не са последователни и Бонев не е доказал настъпили вреди от това фактическо положение.
Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействие на администрацията. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период.
При отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Неоснователни са претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждения за настоящото производство, предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, които са специални и дерогират чл. 78 от ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 262/2018 г. по описа на Административния съд – Ловеч.
Решението е окончателно.