Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на Т.З и М.З, подадена чрез адвокат П.З.О се Решение № 1798/13.08.2019 г., постановено по административно дело № 914/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена Заповед № 1417/12.10.2018 г. на Зам. кмета по строителство и сигурност на О. Б, Разрешение за строеж № 241/12.10.2018 г. на Главния архитект на О. Б и одобрените на 24.09.2018 г. инвестиционни проекти, които са част от комплексен проект за инвестиционна инициатива.
В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение, поради което се иска неговото обезсилване. Алтернативно се твърди неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това.
Касационната жалба се поддържа от адвокат Зотева, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът – Зам. кмет по строителството и сигурността на О. Б, се представлява от юрисконсулт Спасова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.
Ответниците Р.З и Р.З се представляват от адвокат Богоева, която оспорва касационната жалба и излага доводи в подкрепа на съдебното решение по съображения, развити писмено.
Останалите ответни страни - Главен архитект на О. Б, Й.З, В.П, И.З, П.З, В.С, Р.Г, Ф.С, П.С, С.З, А.Ш, К.К, Ц.З, Е.Х, В.З, С.И, С.Ш, Р.К, С.Б, Д.К, Р.З, Г.З, Б.Т, К.С, К.Р, К.С, "ВМ Билдинг" ЕООД, "Оттисс лифт груп" ЕООД и ЕТ "Хелиос А.Г", редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ, съдържащ : проект за подробен устройствен план – изменение на план за застрояване на УПИ II – 760, кв. 28 по плана на ЦГЧ на гр. Б.д, имот с идентификатор 04279.612.57 по КККР на гр. Б.д, одобрен със Заповед № 1417/12.10.2018 г. на Зам. кмета по строителство и сигурност на О. Б; Разрешение за строеж № 241/12.10.2018 г. на Главния архитект на О. Б за изпълнение на СМР за обект „Жилищна сграда“ в имота, със застроена площ 188,22 кв. м. и разгъната застроена площ от 1051,05 кв. м. и инвестиционен проект за същата сграда.
Съдът е отменил КПИИ, развивайки съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, тъй като правото на жалбоподателите да оспорят процесния КПИИ е признато от Върховния административен съд с Определение № 1924/12.02.2019 г., постановено по административно дело № 640/2019 г.
Основният довод за отмяна на оспорения акт, възприет от съдебния състав е допуснато нарушение на чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Съгласно разпоредбите на чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ, комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа като самостоятелни съставни части - проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които части се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж. Изхождайки от обстоятелството, че инвестиционният проект в случая, е издаден преди заповедта, с която е одобрен ПУП, съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на посочените норми, което е самостоятелно основание за отмяна на инвестиционния проекта, а от там и на последващите две части на КПИИ. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав. Цитираните разпоредби не изискват инвестиционният проект и проектът за ПУП да се „издават“ едновременно, тоест на една и съща дата. Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, те се „одобряват“ едновременно посредством издаването на разрешението за строеж, в който смисъл е и съдържанието на процесното Разрешение за строеж № 241/12.10.2018 г. на Главния архитект на О.Б.Т, няма пречка инвестиционният проект и проектът за ПУП да бъдат издадени на различни дати, но същите пораждат своето правно действие или получават одобрение, с издаването на разрешението за строеж. Необосновано съдът е сложил знак на равенство между действията по издаване и одобряване на съставните части на КПИИ, съответно е допуснал неправилно тълкуване на приложимата разпоредба на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, която не е нарушена в случая.
На следващо място, съдът е квалифицирал несъобщаването на частите на КПИИ на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, като съществено нарушение и достатъчно за отмяна на същия. Този извод е неправилен. Въпросът - дали са налице заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, извън заявителите на проекта, не е бил еднозначен и безспорен, напротив бил е спорен и подлежащ на разрешаване по съдебен ред. Освен това, несъобщаването на оспорения акт на заинтересованите лица, не представлява съществено нарушение, водещо до отмяната му, тъй като същите са могли да упражнят своите права в хода на проведеното съдебно производство. Това обстоятелство би имало значение единствено при преценката относно срочността на подадените срещу проекта жалби.
Административен съд – Благоевград е приел за нарушени изискванията за височина на проектираната сграда, разгънатата застроена площ, коефициентът за интензивност, както и изискванията, разписани в чл. 24 ЗУТ и в чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, позовавайки се на заключението на вещото лице арх. Е.Б.С изцяло игнорирано от съда е заключението на другото вещо лице – арх. А.К, назначено по делото, което е установило съответствие на проекта с изискванията за максимална височина, застроена площ, коефициент на интензивност и посочените разпоредби. И двете експертни заключения са били оспорени от страните, поради което и предвид противоречията между тях, съдът е следвало да допусне изслушването на тройна съдебно-техническа експертиза на основание чл. 200, ал. 3 ГПК.
Следвало е да бъде обсъдено и представеното по делото заявление от 05.02.2019 г. по реда на чл. 154 ЗУТ за корекция на проекта, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Що се отнася до констатираните явни фактически грешки в проекта, същите не се отразяват на неговата законосъобразност.
Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Благоевград е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт при непълно изясняване на всички относими за спора факти. Това, както и въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да допусне изслушването на тройна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на посочените по-горе спорни въпроси; да обсъди корекциите на проекта по реда на чл. 154 ЗУТ; както и да извърши преценка за законосъобразност на процесния КПИИ, като се съобрази с дадените от настоящия съд задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона.
Предвид този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1798/13.08.2019 г., постановено по административно дело № 914/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящото съдебно решение. Решението не подлежи на обжалване.