О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 1839/11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 862 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. К. срещу решение № 25 от 29.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 313/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 229 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1437/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, са отхвърлени предявените от Д. Т. К. срещу С. А. С. и С. Х. С. искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 10 000 лв., представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 110 000 лв. - неплатена сума по запис на заповед, издаден на 12.09.2022 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията за допускането на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по касация С. А. С. и С. Х. С. оспорват подадената касационна жалба като процесуално недопустима и неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и съобрази данните по делото, намира следното:

В чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че с нея е въведено ограничение за касационно обжалване на решенията, постановени от въззивния съд, за което са използвани два критерия. Първият от тях е видът на делото с оглед на неговия предмет - дали е гражданско, или търговско дело. Вторият от тях е цената на предявения иск, който е предмет на разглеждане по конкретното дело.

От твърденията на ищеца, направени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения в нея петитум е видно, че предмет на разглеждане в производството са предявени субективно кумулативно съединени частични искове за установяване съществуването на вземания, които ищецът Д. Т. К. има към ответниците С. А. С. и С. Х. С. за получаване от тях при условията на солидарност на сума в размер на 10 000 лв., част от общия размер на цялата дължима сума от 110 000 лв., като за правопораждащ тези вземания факт се сочи запис на заповед, издаден на 12.09.2022 г. от С. А. С. и авалиран от С. Х. С.. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ записът на заповед представлява абсолютна търговска сделка. Ето защо и настоящото дело има за предмет субективно материално право, произтичащо от абсолютна търговска сделка. С оглед на това то трябва да се определи като търговско. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението, постановено по него, би могло да подлежи на касационно обжалване само ако цената на предявените за разглеждане искове е над 20 000 лв.

Цената на субективно съединените установителни искове за парични вземания, за разглеждане на които е образувано делото, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е в размер на търсената сума. Доколкото исковете срещу двамата ответници са предявени като частични, то размерът на търсената от тези лица сума няма да е равен на стойността на цялото вземане, което ищецът твърди, че има към тях, а само на частта от него, която е въведена в предмета на делото, която в случая е 10 000 лв. Следователно цената на всеки от субективно съединените установителни искове е 10 000 лв. Това е под установения в закона минимален праг за достъп до касация на въззивни решения по търговски дела, поради което решението на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по тези искове, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Д. Т. К. срещу решение № 25 от 29.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 313/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.