Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М.И против решение № 128 от 26.01.2018 г. по адм. дело № 3351/2017 г. на Административен съд - Варна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на М.И, подадена чрез пълномощника му Д.П, негов баща, против заповед № 439з-1682/30.11.2017 г. на старши полицай от Трето РУ при ОД на МВР - Варна - Х.Х, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е разпоредено задържане на лицето, като е осъдил жалбоподателя да заплати на в полза на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо или неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага следните доводи:

1. Съдът неправилно е разгледал подадената жалба от 06.12.2017 г., т. к. преди нея има подадена жалба в 16,20 часа на 01.12.2017 г. с искане лицето да се освободи незабавно. Задържаното лице е освободено в 17,00 часа на 01.12.2017 година. Жалбата от 01.12.2017 г. е приложена към доказателствата по делото. Разписката за освобождаване е част от оттегления административен акт. В нея няма посочени мотиви, но такива има в разписната книга на МВР, където е отразено, че освобождаването е поради отпаднало основание за задържане на лицето. Касаторът приема, че това по същество е нов акт. При това положение твърди, че старият акт е оттеглен от административния орган по смисъла на чл. 91, ал. 1 АПК и не може да се преразглежда на основание чл. 91, ал. 2 АПК. Поради това счита, че след подадената жалба от 01.12.2017 г., случаят между страните е разрешен с нов по същество индивидуален административен акт и делото следва да се прекрати поради недопустимост...