Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) против решение № 437/18.01.2019г. постановено по адм. дело № 3044/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е обявено за нищожно нейно решение № 2-1208/13.02.2018 г.,в частта му, с която е обявена установената и обявена с решение № 25/12.02.2008г. принадлежност на Х.А към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона).

В касационната жалба, подадена от Е.К - председател на Комисията, се поддържат оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк.. М,която поддържа доводите изложени в касационната жалба.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Х.А, чрез процесуалния си представител адв.. Б оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София-град е образувано и проведено по жалба на Х.А против решение № 2-1208/13.02.2018 г. на Комисията, с което на основание чл....