Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“- София срещу решение № 111 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 628/2017г. по описа на АС-Враца в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Б.С, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] сумата от 400 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 13.07.2016 г. – 05.09.2017 г. вследствие неосигурени спални принадлежности, санитарно-хигиенни материали и тоалетни принадлежности, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Славчев като неоснователна .

Редовно призован за съдебно заседание, ГД „Изпълнение на наказанията „ не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Луканова по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт.

Ответникът, Б.С, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му по ЗПП адвокат Д.Г, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част по съображения, подробно развити в депозиран от него в срок писмен отговор на жалбата, както и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН.

Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Враца е осъдил ГД“ Изпълнение на наказанията“- София да заплати на лишения от свобода Б.С сумата от 400 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на спални принадлежности, санитарно-хигиенни материали и тоалетни принадлежности за исковия период от 13.07.2016г. до 05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска на Славчев за сумата над 400 лв до пълния предявен размер от 10000 лв като неоснователен и, с оглед изхода от спора, е осъдил ГДИН да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на10 лв .

Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е обжалвано от Б.С, поради което в тази част същото е влязло в сила.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Враца, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен по отношение претенцията за неимуществени вреди, резултат от неосигуряване на всички, полагащи се на затворника, спални принадлежности за исковия период, както и изискуемото количество санитарно –хигиенни материали, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на представената по делото вещева ведомост от 13.07.2016 г. на името на Б.С, е стигнал до извода, че на ищеца са предоставени единствено спален дюшек и възглавница. Доколкото други вещеви ведомости, носещи подписа на Б.С за „получател“, по делото не са представени, въпреки дадените в тази насока на ответника указания по разпределяне на доказателствената тежест във вр. с чл.154 от ГПК, съдът е заключил, че служителите към Затвора – [населено място] не са предоставили на Славчев полагащите му се по Таблица № 3 още 2 бр. одеяла, 4 бр. чаршафи и 2 бр. калъфки. Въпреки събраните по делото доказателства за наличие на бръснарница и пералня в Затвора – [населено място] и периодичното предоставяне на сапун и перилни препарати на затворник, доколкото ответникът не е представил по делото вътрешни правила за осъществяване на достъпа до бръснар и пералня, съдът е приел, че ответникът не е доказал изпълнението на задълженията си по чл.73, ал.1 от Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода в пълнота.

В същото време АС-Враца е приел за недоказана исковата претенция на Славчев за претърпени от него вреди от непредоставяне на дрехи и обувки за исковия период, тъй като – на първо място - съгласно изменението на чл.84,ал.2, т.3 от ЗИНЗС / ДВ бр.103/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. /, осигуряването им от затворническата администрация на затворника се дължат, само ако са поискани / каквито доказателства липсват/ и лишеният от свобода не разполага с такива, а на второ място – видно от представените извлечения от сметката на Славчев, за исковия период същият е разполагал със средства, достатъчни му, за да си осигури минимално необходимото за съответните сезони облекло.

Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, АС-Враца е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Съдебното решение в атакуваната му от ГДИН осъдителна част е правилно.

Обосновано административният съд е заключил, че по делото са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задължения, пряко произтичащи от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС относно осигуряване полагащите се на Славчев съгласно Таблица № 3 спални принадлежности и от разпоредбата на чл.73, ал.1 от Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода за осигуряване на условия за поддържане косата и бръсненето на лишените от свобода, както и хигиената на ръцете и краката им. От тези фактически бездействия Славчев е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с гореописаните фактически бездействия на служителите при Затвора – [населено място].

Правилно и в съответствие с изискванията на чл.52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане .

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 628/2017г. по описа на Административен съд –Враца в обжалваната му част. Решението е окончателно.