Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Перник, представляван от председателя на Общински съвет Перник, срещу решение № 391 от 13.11.2018г. по адм. д. № 280/2018г. на Административен съд – гр. П., тричленен състав, с което по протест на Окръжна прокуратура – гр. П. са отменени чл. 32 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 33 ал. 1 от Наредба за реда и условията за упражняване на правата на община П. върху общинската част от капитала на търговските дружества (НРУУПОПОЧКТД), приета с решение № 86 от протокол № 8 от 17.06.2004г. и което общинския съвет – гр. П. е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението на АС – гр. П., поради противоречие със закон. Твърди, че приетите и оспорени в производството разпоредби са изцяло съобразени с действалия към момента на приемането им закон, както и че съответстват на чл. 54а от ЗОС, тъй като посочва, че спорните текстове от спорната наредба касая само и единствено реда и условията за упражняване на правата на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества, поради и което в оспорените разпоредби е включен само редът за водене на регистър във връзка с предмета на наредбата, а липсват другите регистри по чл. 54а от ЗОС, тъй като обществените отношения по тях не са предмет на оспорената наредба. Твърди и недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като оспорването е било извън предмета на НРУУПОПОЧКТД, както и поради това, че е налице предходно произнасяне по оспорване на цялата Наредба и досежно материалната и процесуалната й законосъобразност с решение № 59 от 22.04.2005г. Пернишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 470 от 13.01.2006г. на Върховен административен съд. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Окръжна прокуратура – гр. П. с искане за отмяна на чл. 32 ал. 1, 2 и 3 и чл. 33 ал. 1 от НРУУПОПОЧКТД.

О. О прокуратура - Перник с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

Производството пред АС – гр. П. е образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр. П. във връзка с уточнение направено в открито съдебно заседание от 12.09.2018г. с искане за отмяна на чл. 32 ал. 1, 2 и 3 и чл. 33 ал. 1 от НРУУПОПОЧКТД, като съдът с решение е отменил посочените разпоредби.

За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел на първо място, че оспорването е допустимо, тъй като решение № 59 от 22.04.2005г. по адм. д. № 796/2004г. на Пернишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 470 от 13.01.2006г. по адм. д. № 5403/2005г. на Върховен административен съд са били с предмет и по тях е осъществен съдебен контрол само по отношение на законосъобразността по процедурата по приемане на наредбата, а материалната законосъобразност в тези производства е проверена само по отношение на чл. 4 и § 3 от ПЗР на НРУУПОПОЧКТД, но не и по отношение на оспорените в това производство текстове. Поради това е приел неприложимост на хипотезата по чл. 187 ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че при издаване на наредбата и в частност, включените в нея оспорени текстове, са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, действали към 17.06.2004г., а именно нарушение на чл. 22 ал. 1 от ЗНА (в редакцията ДВ бр. 69/2003г.), тъй като наредбата не е била доведена до знанието на населението по реда предвиден в тази норма, както и на чл. 2а от ЗНА (редакцията ДВ бр. 55 от 2003г.), възпроизведена в сегадействащия чл. 26 ал. 2 ЗНА досежно оповестяването на проекта на наредбата. Приел е, че по отношение на процедурата по приемане на наредбата, регламентирана в чл. 27 ал. 2 и 3 и чл. 29 ЗМСМА е осъществен вече съдебен контрол по адв. Д. № 796/2004г. на ПОС и адм. д. № 5403/2005г., поради което в тази част процедурата не следва да бъде подлагана на проверка. Приел е, че оспорените разпоредби на чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от НРУУПОПОЧКТД противоречат на разпоредбите на чл. 51а, ал. 4 от ЗОС, чл. 51б, ал. 1 от ЗОС и чл. 51б, ал. 5 от ЗОС, които разпоредби изрично сочат какво следва да бъде определено в Наредбата според сегадействащата редакция на ЗОС. Приел е, че воденето на регистри във връзка със стопанската дейност на Общината, включително на регистър за общинските предприятия (вкл. за общинските предприятия – ЕТД) и за търговските дружества с общинско участие в капитала, е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от ЗОС, предвид което регламентация за предвиждане на такъв регистър, ред и начин за неговото водене и образец в НРУУПОПОЧКТД към настоящия момент е недопустима по аргумент от чл. 8 от ЗНА и чл. 12 от ЗНА. Приел е и че чл. 54а, ал. 1 на ЗОС (изискващ общо четири регистъра) не предвижда воденето на общ регистър на общинските ЕТД и на търговските дружества с общинско участие, (какъвто е регистърът по Наредбата), а предвижда два отделни регистъра – един за търговските дружества с общинско участие в капитала и един за общинските предприятия, но не само за ЕТД, както и че образците на регистрите по чл. 54а, ал. 1 от ЗОС, редът за воденето и съхраняването им са определени с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (Наредба № 8 от 17.12.2009 година), издадена на основание 54а, ал. 2 от ЗОС. Поради това е приел, че е недопустимо с Наредба на ОбС, макар отнасяща се до упражняване на правото на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала, да се уреждат отношения, предмет на регулация от друг нормативен акт от същата степен по аргумент от чл. 10 на ЗНА. Приел е за неотносимо към спора възражението за изпълнение от страна О. П на задължението му по чл. 54, ал. 1 от ЗОС за паралелно водене с регистъра по НРУУПОПОЧКТД на регистър за търговските дружества с общинско участие в капитала и регистър за общинските предприятия. Приел е, че непривеждането на НРУУПОПОЧКТД в съответствие с разпоредбите на ЗОС в действащата им редакция и в съответствие с издаването на Наредба № 8/17.12.2009г. обосновават извод за несъвместимост на НРУУПОПОЧКТД и в частност на протестираните разпоредби, с тези на ЗОС, нормативен акт от по – висока степен, въз основа на който наредбата е издадена, както и с наличието на нормативен акт от същата степен, уреждащ същите обществени отношения. Поради това е приел основание за отмяна на протестираните разпоредби, като нарушаващи разпоредбите на чл. 8, чл. 10, чл. 12 и чл. 15 от ЗНА, във връзка с разпоредбите на чл. 51а, ал. 4, във връзка с чл. 51б, ал. 1 и ал. 5 от ЗОС и във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗОС, във връзка с Наредба № 8/17.12.2009г., Приложения № № 9 и 10 от ЗР. Посочил е и че съгласно ПЗР на ЗИДЗОС в годините последвали приемането на наредбата са приети разпоредби задължаващи общинските съвети да приемат измененията и допълненията на наредбите по прилагането на закона и да организират съставянето на регистрите по ЗОС в съответствие с новите разпоредби, а в настоящия случай Наредбата не е приведена нито в срок, нито въобще с разпоредбите на ЗОС, вкл. в частта относно съдържанието на регистъра, съобразно последвалите законови изменение. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение. Правилен е извода на съда, че с постановеното решение № 59 от 22.04.2005г. по адм. д. № 796/2004г. на Пернишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 470 от 13.01.2006г. по адм. д. № 5403/2005г. на Върховен административен съд, е извършен съдебен контрол само по отношение на законосъобразността на процедурата по приемане на оспорената наредба, а по отношение на материална законосъобразност са били изследвани само чл. 4 от наредбата и § 3 от ПЗР на същата. Оспорените в настоящото производство разпоредби не са били предмет на съдебен контрол, поради и което е правилен извода на АС – гр. П. за неприложимост на чл. 187 ал. 2 от АПК, според който „последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо“. В случая не са налице тези предпоставки, тъй като настоящото оспорване е на различно основание от предходното оспорване, както и касае различни тестове. Следва да се посочи и че досежно установените от съда нарушения на административно производствените правила при приемане на наредбата, включително оспорените от нея текстове, също не е било налице предходно произнасяне от съда.

Правилен е извода на съда и за наличие на предпоставките за отмяна на оспорените разпоредби от Наредбата, поради противоречие с акт от по – висока степен. Действително към момента на приемане на оспорените текстове от наредбата, ЗОС е предоставял правомощия на общинските съвети да регламентиран реда за упражняване на правата върху общинската част от капитала на търговските дружества, включително воденето на регистри и тяхното съдържание във връзка с упражняването на правата на общината в тези дружества. С изменение на нормата на чл. 54а ал. 1 от ЗОС (ДВ бр. 54/2008г.) е предвидено, че „В общината се създават и поддържат публични регистри за търговските дружества с общинско участие в капитала, за общинските предприятия, за юридическите лица с нестопанска цел и за гражданските дружества, в които участва общината“, а съобразно ал. 2 на тази разпоредба в изменената й редакция от ДВ бр. 54/2008г., „Образците на регистрите, редът за воденето и съхраняването им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието“. В изпълнение на тази разпоредба е приета и НАРЕДБА № 8 от 17.12.2009 г. за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот - общинска собственост, и на регистрите, предвидени в ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им, в която са уредени обществените отношения, които са предмет и на оспорените в това производство разпоредби. Т.е. с акт от по – висока степен, а именно ЗОС е предвидено, че редът за създаване на съответния регистър, воденето и съдържанието му, следва да се определят вече с приетата наредба от министъра на РРБ и министъра на правосъдието. Наличието на оспорените разпоредби в наредбата на община П. са в противоречие със законовите разпоредби и съответно предвидения в тях ред за създаване, съхранение и съдържание на съответните регистри. Следва да се посочи и че е правилен извода на съда, че с преходни разпоредби на ЗОС - § 78 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ бр. 101/2004г.) и § 37 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ бр. 54/2008г.) е предвидено задължение за изменение на съответните наредби на ОбС при съобразяване на измененията в закона. В настоящия случай оспорените две разпоредби от Наредбата на община П. не са били съобразени със законовите изменения, поради и което същите се явяват в противоречие с актове от по – висока степен, както и правилно е приел съдът и като такива подлежат на отмяна.

По изложените в това решение съображения и по изложени в оспореното решение съгласно чл. 221 ал. 2 предлож. Последно от АПК, решението на АС – Перник като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 13.11.2018г. по адм. д. № 280/2018г. на Административен съд – гр. П., тричленен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.