Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против Решение № 7466/21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4662/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № Т - РД - 14 - 177/12.12.2015 г. на министъра на туризма. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен.

Ответникът - министъра на туризма, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу Заповед № Т - РД - 14 - 177/12.12.2015 г. на министъра на туризма, с която на хотел [наименование], [населено място], [община] е определен вид и категория "ти звезди" вместо заявената от дружеството - "четири звезди".

За да постанови този резултат съдът е приел, че предпоставка за категоризиране с "четири звезди" на местата за настаняване от клас "А" за вида "хотели", е покриване на минималните задължителни изисквания за съответната категория, посочени в глава I, раздел IV на Приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 Наредбата. При всички случаи, за да бъде удовлетворена заявената категория, обектът следва да отговаря на всички предвидени в специалната нормативна регулация условия, които имат еднаква задължителна сила, но с оглед значението и последиците им могат да бъдат разграничени два типа – абсолютни и относителни. Първата група обхваща изисквания, несъответствието с които предвид естеството им не може да бъде санирано с последващо изпълнение на предписания, т. е. нормативно е отречена възможност за отстраняването им в хода на висяща процедура по категоризация. Пряка последица от констатирането на такива нередности е определянето на по-ниска от заявената категория или отказ за категоризиране на обекта. Втората група изисквания се характеризира с допусната от закона възможност за поправяне на несъответствието с тях в определен с предписанията на проверяващите срок. В този случай, формирането на крайното волеизявление на категоризиращия орган - позитивно или неблагоприятно, е обусловено от изпълнението на предписанията.

В конкретния случай са констатирани несъответствия и от двата вида, като основание за издаване на процесната заповед са само тези, за които не се допускат предписания. Изложени са съображения, че установените нередности изключват присъждане на заявената по - висока категория. Решението е правилно.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като се е съобразил и с всички искания и доводи на страните. Доказателствата по делото налагат извод, че хотел [наименование], [населено място], [община] не е покривал минималните задължителни изисквания за категоризирането му с „четири звезди“, изброени в глава І, раздел ІV на Приложение № 1 към чл. 17, ал.1, т. 1 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категория, които се делят на абсолютни и относителни. Първата обхваща изисквания, които предвид естеството им не може да бъдат санирани с последващо изпълнение на предписания от проверяващия орган. Втората се характеризира с допуснатата от закона възможност за отстраняване на несъответствието в срок. Пряка последица при наличието на първите е определянето на по-ниска категория, а при втората, в зависимост от степента на отстраняване на пропуските. От Констативния протокол, съставен при извършване на проверката от експертната работна група, по категоричен начин е установено, че са налице несъответствия и от двете групи изисквания, но независимо от това като основание за издаването на заповедта са посочени само първите, т. е. само абсолютни несъответствия, по смисъла на чл. 6, т. 32, чл.127, т. 1, б. „а“, чл. 130, ал. 7, във вр. с ал. 5 и 6, чл. 132, ал. 1, чл. 133, ал.1 и ал. 2, чл. 166, ал.1, т. 2 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) и чл. 22, ал. 7, във вр. с ал. 2, 4 и 6 от цитираната наредба. При разглеждане на делото жалбоподателят не е представил опровергаващи доказателства. С молба от 25.11.2015 год. същият е оттеглил възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения срещу констатациите от проверката. При тези обстоятелства с решението си съдът правилно е приел, че установените и неоспорени нередности, изключват присъждане на заявената по - висока категория.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на министерство на туризма следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7466/21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4662/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район "М.", [улица], ДА ЗАПЛАТИ в полза на министерство на туризма направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600.00 ( шестстотин) лева. Решението е окончателно.