Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с предишно наименование [фирма], чрез процесуалния представител адв. П. Г срещу Решение № 442 от 12.11.2015г., постановено по адм. дело № 569/2015г. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-06-1302556-091-001/05.05.2015г. на ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 310/24.07.2015г. на директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 05, 06, 07 и 08/2013 г. е начислен ДДС в размер на 41 262,98 лева и лихви в размер на 4 959,72 лева.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно тълкувал разпоредбите в ЗДДС относно предназначението на стоката по смисъла на Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС, относно разпоредбите в областта на самоначисляването на ДДС и възможността за корекция на двойно начислен ДДС, както и относно различното третиране на доставката в зависимост от качеството на страната по сделката. Счита, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила след като съдът служебно не е назначил експертиза за изясняване характера на процесните доставки, както и че не отправил преюдициално запитване до СЕС по въпроса може ли дружеството да приспадне данъчен кредит по повторно начисления ДДС с РА, при условие, че националните процедурни правила не допускат да се коригират издадените фактури по приключила ревизия. Счита, че решението е и необосновано, тъй като съдът неправилно приел, че предмет...