5 5 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на [ЮЛ],против решение № 2485 от 13.04.2016г., постановено по адм. д.№ 8993/2015г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив да издаде заповед по чл.55, ал.1 вр. чл.13, ал.3 ППЗДС за определяне на наемател след проведен търг, обявен със Заповед № 574/14.07.2015г. и делото му е изпратено като преписка за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на решението на трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че в компетентността на административния орган е издаването на акт за приключване на тръжната процедура и не в компетентността на съда да предпоставя съдържанието на административния акт, още повече, че то касаело „неотменима преценка по целесъобразност”, неподлежаща на съдебен контрол. Настоява, че съществувала празнота в нормативния акт относно следващите се действия на административния орган по приключване на тръжната процедура - когато се установи неправилност на изводите на комисията, материализирани в протокола за провеждане на търга по чл.49, ал.3 ППЗДС и конкретно досежно направените от нея изводи относно редовността на подадените от участниците документи, поради което следвало да се прилага норма по аналогия, освен че, след като в случая липсвало утвърждаване на протокола на комисията по чл.59, ал.5 ППЗДС, следвало да се приеме, че непроизнасянето касае чл.46 ППЗДС, а не както е прието в определение № 689 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 478/2016 г., ІV отд. на ВАС и в процесното решение на АССГ,който само формално е изпълнил указанията му.Счита, че този извод не кореспондира с доказателствата по делото и...