О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50059
гр.София,
23.03.2023 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: В. Р.
Членове: Г. М.
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 2868 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
Обжалвано е било решение от 09.03.2021г. по в. гр. д. № 3545/2020 г. на OС – Варна, в частта с която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД по отношение на ответника Б. Е. е бил отхвърлен.
С определение от 10.02.2023г. по гр. д. № 2868/2021 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение.
С молба от 09.03.2023 г. на Г. С. Р., чрез адв. В. С. от АК – Варна, е поискал бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 10.02.2023г. по гр. д. № 2868/2021г. по описа на ВКС и да не се присъждат разноски на процесуален представител на ответника.
Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото, намира следното:
Молбата е неоснователна.
С определение от 10.02.2023г по гр. д. № 2868/2021 г. по описа на ВКС по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на решение от 09.03.2021г по в. гр. д. № 3545/2020 г. на OС – Варна по жалба на Г. Р. в частта с която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД по отношение на ответника Б. Е. е бил отхвърлен и последният е осъден да заплати на адв. Д. П. от АК - Варна сумата от 1300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС на ответника в касационното производство И. В. М..
Молбата по чл. 247, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
В конкретния случай, ВКС като е счел, че не са налице предпостаки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е контатирал, че ответникът по касационна жалба И. М. е представляван от особен представител пред ВКС - адв. Д. П., която е изготвила отговор на касационната жалба, поради което и на основание чл.78,ал.3, вр. чл.48,ал.2 ГПК е осъдил жалбоподателят да й заплати 1300лева адвокатско възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция, а съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо в случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК поради различие на формираната воля на съда и постановения диспозитив на определението, в частта му за разноските.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. С. Р. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 10.02.2023г. по гр. д. № 2868/2021 г. по описа на ВКС в частта му относно присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: