Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. А. М. и на Гаранционен фонд, срещу решение № 1262 от 30.11.2021 г., постановено по в. гр. д. №1876/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, І –ви състав.

Касаторът С. М. обжалва въззивното решение в частта му, с която (след частична отмяна на решение № 900227/05.02.2021 г. по гр. д. №223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд), е отхвърлен иска му против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат му К. М., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2015 г., за разликата от 30 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв. Поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно и едностранно е ценил част от събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Касаторът излага доводи в подкрепа на становището си, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 100 000 лв. при липса на предпоставки за неговото намаляване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер и присъждане на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. М. поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му от касатора част. Формулирани са следните правни въпроси:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“. Сочи се, че този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на II т. о.; решение от 22.02.2011 г. по гр. д. №1863/2010 г. на IV-то. г. о.; решение от 09.05.2011г. по гр. д.№421І2009 г. на IV-то г. о.; решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г.

2. „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС изразена в т. 11 на ППВС № 4 от 1968 г., TP № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3 на ОСГК на ВКС за 2004 г., TP № 1/ 21.06.2018 г. по т. д. №1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016 г.?“. Посочени са и следните решения на ВКС, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди: решение № 83/06.07.2009 г. по т. д.№795/2008 г. на II т. о. ; решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС I т. о.; решение № 154/30.10.2012 г. по т. д.№ 807/2011 г. на II т. о.; решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/14 г. на I т. о.

3. „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне наличието или липсата на съпричиняване от страна пострадалия, в съответствие ли е с практиката на ВКС изразена в решение № 78 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1982/2013 г., ВКС, ТК, I ТО, решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762 по описа на ВКС, II т. о. за 2010 г.? “

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на С. М. от ответника Гаранционен фонд, в който се излагат съображения за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атуакуваната от ищеца част. Не е представен писмен отговор от третото лице - помагач на ответника - Е. И. Т..

К. Г фонд обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 900227/05.02.2021 г., постановено по гр. д. №223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд за осъждането на фонда да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди до размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. Поддържа, че въззивният състав неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за вреди от смъртта на неговия брат. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява привързаността между братята да е била толкова силна, че ищецът търпи морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братята страдания. Оспорва се присъдения размер на обезщетението с твърдение, че неправилно е приложен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, че обезщетението не може да надхвърля сумата от 5 000 лв. с оглед разпоредбата на §96, ал. 1 ПЗР КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ и че съдът неправилно е придал обратно действие на тълкувателното решение. Отделно в касационната жалба се твърди, че съдът не е изложил мотиви относно активната легитимация на ищеца и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до степен, обуславяща недопустимост на въззивното решение. Иска се допускане на въззивното решение до касация в обжалваната му от Гаранционния фонд част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му от фонда част. Извън твърдението за недопустимост на въззивното решение поради липса на мотиви, касаторът излага доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение. Формулирани са и следните правни въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: TP №1/ 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ; решение по т. д.№1902/2020 г, решение по т. д. № 904/2020 г., определение № 60513/26.10.2021 г. по т. д. №2417/2020 г. на II т. о., определение № 20/20.01.2021 г. по т. д. №788/2020 г. на II т. о., определение № 171/31.03.2021 г. по т. д. №1276/2020 г. на II т. о., определение №60670/09.12.2021 г. по т. д.№ 654/2021 г., на І т. о., а именно:

1. „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.?“;

2. „Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителна връзка между брат/сестра, респ. баба/дядо и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици на основание TP № 1/16г. на ОСГНТК на ВКС по т. д.№ 1/16г.?“;

3. „Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти за конкретни житейски ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна по смисъла на TP № 1/16г. на ОСГНТК на ВКС по т. д.№ 1/16г.?“;

4. „Следва ли да се приеме, че връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение е по-силна от нормално присъщата съответна родствена връзка по смисъла на TP № 1/16г.. на ОСГНТК на ВКС по т. д.№ 1/16г.?“;

5. „Според TP № 1/16г. на ОСГНТК на ВКС по т. д.№ 1/16г. какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение -идентични с тези на роднини от най-близкия кръг ли - родители, деца, съпруг или сходни на тях?“;

6. „Какви следва да бъдат по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи обезщетение в резултат на смъртта на неговия брат/сестра, респ. баба/дядо, съгласно TP № 1/16г. на ОСГНТК на ВКС по т. д.№ 1/16г.?“;

7. „При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?“;

8. „Релевантни ли са критериите на чл.52 ЗЗД за лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено икономическите условия към датата на ПТП 2015г и смисъла на ТР-1-2018-ОСНГТК?;

9. „Установеното с TP № 1/18г. на ОСНГТК на ВКС тълкуване на правната норма прилага ли се преди приемането на тълкувателното решение, т. е. към датата на ПТП - 03.05.2015 г. и има ли тя обратно действие? “.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба на Гаранционен фонд от ищеца С. М., в който се поддържа, че фондът не е мотивирал предпоставките за допустимост на касационното обжалване, на които се позовава. Отделно се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора. В отговора се застъпва становището, че правото на ЕС и практиката на СЕС не позволяват на националните законодателства да установяват максимални гарантирани суми, които да са по-малки от минималните гарантирани такива от правото на ЕС. Сочи се също, че въведеният с TP №1/18 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерий „изключителност“ като характеристика на отношенията между родственици се явява дискриминационен, тъй като такъв критерий не е предвиден в Директивите на ЕС. Не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице - помагач Е. И. Т..

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 900227/05.02.2021 г. по гр. д. № 223/2019 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на С. А. М. сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му К. М., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 03.05.2015 г., като вместо това е отхвърлил иска на С. М. против Гаранционен фонд за сумата от 70 000 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от 100 000 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която исковата претенция е уважена до размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г.

Въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 03.05.2015 г. при управлявление на трактор с прикачено към него ремарке, собственост на Е. Т., Н. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 150 ЗДвП, чл. 134, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б б ЗДвП, причинявайки по непредпазливост смъртта на возещия се в ремаркето К. М., настъпила вследствие на падане на последния от ремаркето по време на движение. Съдът е посочил, че между страните по делото не е спорно, че за трактора не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност, което обуславя възможността за ангажиране отговорността на ответния Гаранционен фонд по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ отм. за обезщетяване на вредите, причинени от смъртта на К. М., настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие.

Произнасяйки се по спорния по делото въпрос относно активната легитимация на ищеца С. М. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. М., въззивният състав е отразил, че се съобразява с постановките в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разшири кръгът на лицата, имащи право на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт. Съдът е акцентирал, че с ТР се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Въззивният състав е изложил съображения за неоснователност на твърдението на процесуалния представител на ищеца за това, че с ТР №1/2018г по т. д. № 1/2018 г. се въвежда критерии за присъждане на обезщетение, какъвто няма в закона и уреждащите тази материя европейски регламенти, а именно - изключителност. Съдът е подчертал, че законодателят урежда обезщетяването на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД като тълкуването на закона относно кръга на претендиращите тези вреди е направено в постановления и тълкувателни решения на ВС и ВКС: ППВС №6/61 г., ППВС № 5/69 г., ППВС № 2/1984 г. и ТР № 1/2018 г. по т. д. №1/2016 г.

Позовавайки се на мотивите към тълкувателното решение относно необходимостта при наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица съгласно ППВС №4/61 г., да се присъди обезщетение за неимуществените вреди по изключение за болки и страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, въззивният съд е посочил като релевантни за спора следните обстоятелства:

- към момента на ПТП К. М. е бил на 15 години, а брат му С. М. - на 21 години ;

- от показанията на лелята на К. и С. Манолчеви – св. Л. Г., живееща в П., които съдът е кредитирал, се установява, че двете момчета са били много близки и всичко са споделяли. Живели са заедно в [населено място], освен по времето, когато С. е учел. След смъртта на К. ищецът С. се затворил в себе си и още не е преодолял мъката си, а когато стане въпрос за брат му - плаче. С. е бил студент в София и е прекъснал учението си, когато брат му починал. Според свидетелката двете момчета са имали разлика в годините и не са се засичали в училище. С. е завършил средно образование в Благоевград и е ходил едно лято да работи в чужбина;

- от заключението по извършената от в. л. И. М. съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищецът е младеж, затворен в себе си, индивидуалист, упорит, подозрителен. Според вещото лице водещи емоции при него са неудоволствие, подтиснатост, напрежение, обезкураженост, тревога и безпокойство и липса на радост с изявена интровертност. Като стабилизирани черти на характера на ищеца вещото лице сочи упоритост, борбеност, сензитивност. Първоначалният шок на ищеца е бил много силен с оглед неочакваността на настъпилата смърт. Вещото лице е констатирало, че при ищеца има проявено разстройство в адаптацията изразено в тревожно-депресивна реакция. Ищецът е преминал през първите етапи от преживяването на смъртта, но травмата е останала непреодоляна. Адаптирането към ежедневието при ищеца още не е настъпило.

На базата на посочените по-горе факти въззивният съд е обосновал извода, че са налице предпоставките, които дават основание на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат. Посочил е, че двамата братя, макар и с шест години разлика във възрастта, са били близки, имали са общ семеен дом и силна привързаност един към друг. Подчертано е, че при ищеца се проявява силно и продължително чувство на мъка, непреодоляно и понастоящем, което е свидетелство за силната братска връзка между двете момчета приживе. Страданието е обърнало нормалното социално развитие на младия мъж назад. Смъртта на брата е довела до изживяването на тревожно-депресивна реакция и необходимост от години за приемане на настъпилата загуба и нейното преодоляване. Според съда установените обстоятелства мотивират извод за претърпени от ищеца необичайно силни, интензивни и продължителни неимуществени вреди.

Съобразявайки се с описаните болки и страдания, изпитани от ищеца, близките и силни връзки между него и брат му, с шока от внезапната му и неочаквана смърт, изпитания стрес, депресивното състояние с чувство на безнадеждност, необратимост, тъга, все още непреодоляната травма от загубата, въззивният съд е приел, че справедливото паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Въззивният състав е посочил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди взима предвид, както конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца, така и момента на настъпване на вредата и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Позовавайки се на формираната практика на ВКС по въпроса, апелативният състав е приел за неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение за неимуществени вреди над сумата 5 000 лв. с оглед разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101/2018 г.), вр. с чл. 493а, ал. 2 КЗ.

Въззивният съд е формирал извод за основателност на направеното своевременно от Гаранционния фонд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е предприел пътуване в товарно ремарке, въпреки забраната на чл. 134 ЗДвП, без да осигури собствената си безопасност, като заеме подходящо място на тялото и се захване за парапетите на ремаркето, както и поради това, че е предприел пътуване с водач на МПС без правоспособност. Съдът се е позовал на разясненията, дадени с ТР №1/2014 г. по т. д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина, като приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

В обжалваното решение е отразено, че от показанията на свидетеля Дрельовски, очевидец на процесното ПТП, се установява, че починалият е пътувал прав в товарното ремарке, прикачено към трактора, управляван от непълнолетния Н.Т за който свидетелят и пострадалият и К. са знаели, че няма право да управлява трактора и е непълнолетен. Тракторът е завил последователно наляво и надясно, в резултат на което К. е паднал на пътното платно и е получил несъвместима с живота черепно -мозъчна травма. Съпричиняването на вредоносния резултат по чл. 51, ал.2 ЗЗД до размер на 40 % (което е обусловило присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. - 40% от 50 000 лв.), апелативният състав е обосновал с противоправното поведение на пострадалия К., който е пътувал в нарушение на разпоредбата на чл. 137, т. 1 пр. 4 ЗДвП - като пътник в движещо се превозно средство на опасно място, където рискът за изпадане от превозното средство е завишен, като самият той не е проявил нужната загриженост към своя живот и се е возил прав и не добре захванат. Според съда това противоправно поведение се намира в пряка причинна връзка с последвалата смърт на брата на ищеца. Съдът е подчертал също, че пострадалият е завишил рисковете за своя живот като не е положил обичайни грижи за опазването му.

По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържани от касатора -ищец С. М..

Настоящият касационен състав намира, че липсват поддържаните от касатора - ищец предпоставки за допускане на въззивното решение до касация в обжалваната от него част, с която искът е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 100 000 лв.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният състав е взел предвид всички доказателства, имащи значение за установяване релевантните за спора обстоятелства. Същевременно съдът е дал отговор на доводите на страните, които са обсъдени в контекста на събраните по делото доказателства. В тази връзка формулираният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната от него практика на ВКС. Несъгласието на касатора с размера на присъденото обезщетение, както и с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не могат също да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставените от касатора материалноправни въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД: „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС изразена в т. 11 на ППВС № 4 от 1968 г., TP № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3 на ОСГК на ВКС за 2004 г., TP № 1/ 21.06.2018 г. по т. д. №1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016 г.?“ и „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне наличието или липсата на съпричиняване от страна пострадалия, в съответствие ли е с практиката на ВКС изразена в решение № 78 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1982/2013 г., ВКС, ТК, I ТО, решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762 по описа на ВКС, II т. о. за 2010 г.? “

На първо място, по начина по който са формулирани, а именно: дали въпросите са решени в съответствие с конкретно посочената в тях практика на ВКС, въпросите нямат характеристиката на такива по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съответствието, респ. несъответствието при решаването на конкретен въпрос с практиката на ВКС, е допълнителен критерий, предвиден в закона за допускане на въззивното решение до касация, докато основната предпоставка е поставеният въпрос да е от значение за формиране на решаващата воля на съда.

Отделно следва да се има предвид, че въпросът, касаещ принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС и в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана със ППВС №4/1968 г. В т. ІІ от Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е прието че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Апелативният състав е отчел съществуващите конкретни обстоятелства, съобразявайки ги с посочените в постановлението общи и специфични критерии за определяне на размера на обезщетението. Аналогично, въззивният съд подробно и в съответствие с разясненията, дадени в мотивите към т. 7 от ТР №1/23.12.2015 г. по т. д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, е аргументирал извода си за основателност на възражението на фонда за наличие на съпричиняване до размер на 40 %, посочвайки допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат.

По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържани от касатора – ответник Гаранционен фонд.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо като основание за допускането му до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с оглед твърдението на Гаранционния фонд, че съдът не е изложил мотиви относно активната легитимация на ищеца и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до степен, обуславяща според касатора недопустимост на въззивното решение. От една страна, въззивният съд изчерпателно е изложил съображения за основателността на исковата претенция до размер на 30 000 лв. От друга страна – непълнота в мотивите на съдебния акт не обуславя негова вероятна недопустимост.

Въззивното решение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за допускането му до касация. В конкретния случай изводите на въззивния състав за наличие на предпоставките, визирани в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, обуславящи материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди и за неприложимост на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР КЗ, не са са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Не би могло да се приеме „prima facie“, т. е. без обсъждане и анализ на събраните по делото доказателствата, че ищецът не е претърпял болки и страдания, характеризиращи се с „изключителност“ съобразно разясненията, дадени в тълкувателното решение.

Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на Благоевградски окръжен съд за осъждането на фонда да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди до размер на 30 000 лв. Поставените от касатора – ответник въпроси по същество се свеждат до въпроса, свързан с предпоставките (критериите) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Преформулирани в един общ въпрос: „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г.?“, въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формирането на решаващия извод на въззивния съд, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на неговия брат от гледна точка на критериите, възприети в ТР по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, че по отношение на ищеца са изпълнени изведените от ОСНГТК на ВКС критерии, за да се направи изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г., и имайки предвид, разликата във възрастта на двамата братя и че ищецът е учил в друг град, настоящият състав намира, че подлежи на проверка и анализ твърдяното в касационната жалба противоречие на въззивното решение с постановките в ТР по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед формираната по приложението на постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС практика на ВКС, обективирана, в: решение №92 /17.11.2020 г. по т. д. №1275/2019 г. на ІІ т. о.; решение №17/16.03.2021 г. по т. д. №291/2020г. на ІІ т. о.; решение №17/16.03.2021 г. по т. д. №291/2020г. на ІІ т. о.; решение №97/05.07.2022 г. по т. д. №1062/2021 г. на І т. о.; решение №50127/24.10.2022 г. по т. д. №1341/2021 г. на І т. о. и др.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1262 от 30.11.2021 г., постановено по в. гр. д. №1876/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І –ви състав в обжалваната му от С. А. М. част.

ДОПУСКА касационно обжалване на на решение № 1262 от 30.11.2021 г.,по в. гр. д. №1876/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І –ви състав в обжалваната му от Гаранционен фонд част.

УКАЗВА на касатора Гаранционен фонд в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв. / шестстотин лева/, на основание чл.18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - делото да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: