О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр.София, 21.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3724 по описа за 2022 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. против решение № 1134 от 17.5.2022 г., постановено по гражданско дело № 1325 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, с което е потвърдено решение от 17.11.2021 г. по гр. д. № 19208 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, II ГО, 78 състав, в обжалваните части. С тези части Д. И. Б. е осъдена да заплати на „Итал-Текс“ ЕООД сумата 50 270,59 лв. на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, а насрещният и иск за сумата от 6 937,45 лв. е отхвърлен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. При проверката по чл.269 от ГПК длъжен ли е въззивният съд да се произнесе отделно по всеки конкретен довод за неправилност на първоинстанционното решение, като изложи логични и последователни мотиви във връзка с действителната фактическа обстановка?
2. Обсъждането и произнасянето във въззивното решение по своевременно заявени възражения и доводи от жалбоподателя, но при явно невярна фактология и съответно невярна фактическа обстановка, представлява ли съществено процесуално нарушение на процесуалните правила и води ли до неправилност на обжалваното решение?
3. Неправилното и невярно определяне от въззивния съд на предмета на спора в частта за произхода на определени вземания, реализирани като удръжки, представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила?
4. Допустимо ли е при условията на ограничен въззив по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд да направи самостоятелна преценка на фактите и доказателствата извън техния обем, като определи различен произход на конкретни суми и така се произнесе извън предмета на въззивната проверка?
5. При направено конкретно възражение за липса на добросъвестно изпълнение на страната, направила изявление за разваляне на договора, длъжен ли е съдът да изследва основанието за неизпълнение на договорните задължения от тази страна?
6. Дължи ли въззивният съд правилно и точно изследване порока на обжалваното решение, разглеждане и решаване на правния спор съобразно предмета му, без да подменя оплакванията и възраженията на жалбоподателя относно точния смисъл на договорните клаузи във връзка с липсата на добросъвестно изпълнение на страната, направила изявление за разваляне на договора?
7. Допустимо ли е уговарянето на клаузи в договор, касаещ последващи плащания във връзка с прекратяване на трудовоправни отношения, в противоречие с КТ като lex specialis и ограничаващи служителя да търси свои законни права?
8. За значението на недобросъвестното поведение на страната, претендираща разваляне на договора при изпълнение на договорни задължения.
„Итал-Текс“ ЕООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 2 688 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
„Итал-Текс“ ЕООД е изложило в исковата молба, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата Д. И. Б. страните са сключили на 19.10.2018 г. спогодба, с която са уредили споровете помежду си. В изпълнение на спогодбата дружеството е заплатило в предвидените срокове уговорените суми. Ответницата обаче е нарушила поетото от нея задължение да не предявява/включително по съдебен ред/ претенции във връзка и/или по повод съществуването и/или прекратяването на трудовото правоотношение, като е завела иск срещу дружеството пред италиански съд в [населено място] за симулативност на трудовите правоотношения. В т.1.5 от спогодбата било уговорено, че в такъв случай дадените суми подлежат на възстановяване, поради което дружеството е поискало ответницата да бъде осъдена да върне получената сума общо в размер на 56 944,89 лв. В молба от 2.12.2019 г. дружеството е уточнило, че разваля спогодбата поради неизпълнение от страна на ответницата.
В отговора на исковата молба ответницата е повдигнала възражение за нищожност на т.1.4 и т.1.5 от спогодбата, тъй като тези клаузи представляват недопустим предварителен отказ от предоставени по закон права. Посочила е, че дружеството е изплатило само 50 270,59 лв., и то със забава относно едната вноска и извършено в противоречие на спогодбата едностранно прихващане на сумата 6 937,45 лв. Ето защо дружеството е неизправна страна и според нея няма право да развали спогодбата и да претендира връщане на дадената сума. Предявила е и насрещен иск срещу дружеството за прихванатата сума от 6 937,45 лв., представляваща без основание направени удръжки в размер на 6 685,38 лв. за аванс командировки и 252,07 лв. за вноска към ОЗФ „Доверие“.
Софийският районен съд е приел, че ответницата не е изпълнила т.1.5 от спогодбата, поради което за дружеството се е породило правото да я развали и да иска от ответницата връщане на дадената по договора сума от 50 270,59 лв. Ето защо я е осъдил да заплати на дружеството тази сума, а насрещният иск е отхвърлил, без да изложи конкретни мотиви за неговата неоснователност.
Ответницата е обжалвала първоинстанционното решение в тези части, като е уточнила, че клаузите на т.1.4 и т.1.5 от спогодбата са недействителни поради противоречие с разпоредбата на чл.8, ал.4 от КТ. Въззивният съд е счел, че възражението за нищожност на тези клаузи е неоснователно, тъй като не се касае за предварителен отказ от право. По довода за противоречието на клаузите с чл.8, ал.4 от КТ обаче този съд не се е произнесъл. По съществото на насрещния иск е приел, че неизплатеният от работодателя остатък обхваща удръжки за осигуровки и данък, начислени върху изплатените трудови възнаграждения и обезщетения, тоест няма неизправност на работодателя, поради което този иск е неоснователен. Затова първоинстанционното решение в обжалваните части е било потвърдено.
От съдържанието на така постановеното въззивно решение, без да се съпостави със съдържанието на насрещния иск и въззивната жалба, не може да се констатира неговата съществена неправилност, както твърди касаторът. Затова не следва да се допуска касационно обжалване поради очевидна неправилност. Установява се обаче, че въззивният съд не се е произнесъл по повдигнатия от ответницата довод за нищожност на клаузите на спогодбата поради противоречие с чл.8, ал.4 от КТ. Освен това насрещният иск е бил разгледан на фактически основания, които не са били посочени в исковата молба и не са били заявени от страните. Работодателят в исковата молба е посочил, че е удържал сумата 6 937,49 лв. от която 6 685,38 лв. са били дължими за неотчетен аванс командировки и 252,07 лв. за вноска към ОЗФ „Доверие“ и съответно служителката в насрещния иск е заявила, че тази сума и се дължи. По този начин въззивният съд е разрешил поставените от 1 до 6 въпроси на касатора в противоречие с практиката на ВКС. Тези въпроси следва да бъдат обобщени като задължение на въззивния съд да се произнесе точно по спорния предмет и да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към този предмет, както е прието в цитираните от касатора решения № 13 от 12.02.2021 г. по т. д. № 28896/2019 г. на II ТО, № 27 от 2.2.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на IV ГО, № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV ГО на ВКС и много други. Ето защо по обобщения проблем следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поради допуснатия пропуск съдът не се е произнесъл по седмия въпрос на касатора, а даденото разрешение на осмия въпрос не противоречи на практиката на ВКС. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1134 от 17.5.2022 г., постановено по гражданско дело № 1325 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: