О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50153София, 21.03.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: М. Г. Н ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 2119/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу решение №93 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. №590/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 238 от 19.02.2020 г. по гр. дело № 3115/2019 г. на Районен съд – В. Т. С първоинстанционното решение е признато за установено, че П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], не дължи на касатора сума в размер на 20752,06 лв., представляваща начислена по партидата му като абонат за недоставена и непотребена енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес в [населено място], [улица] „Енерго – П. П“ АД, град Варна, е осъдено да му заплати деловодни разноски за касационното и въззивното производство.

Във въззивното производство и съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с решение №108 от 28.07.2021 г. по гр. дело № 3091/2020 г. на ВКС, ІV г. о., е допусната техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. Въззивният съд е приел, че според заключението на тези вещи лица при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се установи причината за регистрация на цифрови показания в невизуализирания и фабрично ненастроения регистър Т4. Също така не е възможно да се извлече информация, посредством която да се установят данни за първоначалния момент, както...