Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.4532/27.04.22 на „Полихронов инженеринг“ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.2 ГПК на влязло в сила решение №.98/23.07.21 по г. д.№.2111/20 на РС Казанлък - с което молителят е осъден да плати на основание чл.200 КТ на К. И. и Р. С. И. съответно 90000лв. и 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила вследствие на трудова злополука смърт на техния наследодател С. И. И., ведно със законната лихва, считано от 19.02.19 до окончателното изплащане. Поддържа се, че дружеството е узнало за решението и въобще за воденото срещу него производство, когато получило книжа по друго дело /г. д.№.336/22 на РС С. З - искова молба вх.№.1792/26.01.22 с приложения, сред които и копие от процесното решение/. След запознаване с тях и проверка по г. д.№.2111/20 установило, че при призоваването му по него са били допуснати нарушения на чл.50 ал.1 и ал.4 ГПК и на чл.47 ал.1 ГПК. При тези обстоятелства се поддържа, че дружеството е било лишено от право да участва в процеса, респективно да обжалва постановеното решение, и че връчителят на книжа е удостоверил неистинност /неточни и нееднозначни факти/. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане.

Ответните страни К. И. и Р. С. И. оспорват молбата; претендират разноски.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а на основанието чл.303 ал.1 т.2 ГПК, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая молителят твърди, че е бил нередовно призоваван по г. д.№.2111/20 на РС Казанлък, вкл. с решението-не е могъл да вземе участие в него и да упражни правото си на защита, и че е налице удостоверяване на неистинност от връчител.

Производството по г. д.№.2111/20 на РС Казанлък е образувано на 14.09.20 по предявен в РС Казанлък срещу „Полихронов инженеринг“ООД иск по чл.200 КТ от наследници на починал при трудова злополука негов работник; приложено е удостоверение за актуално състояние на дружеството от търговския регистър, съгласно което към дата 16.09.20 адресът по седалището му е [населено място], [община], [улица].2, управител П. П.; същият адрес е вписан и в удостоверения от 2.12.20 и 02.03.21.

С опр.№.1514/1.10.20 на РС Казанлък е допуснато обезпечение на иска чрез запор на банкови сметки. За същото дружеството е уведомено на адреса, вписан в търговския регистър според удостоверението за актуално състояние-с.Ягода, общ.М., [улица].2-на 14.10.20 /връчено на П. П./, и го е обжалвало. С определение №.260322/8.12.20 на ОС С. З по ч. г.д.№.3374/20 определение №.1514/1.10.20 е потвърдено.

След връщане на изпратената до дружеството призовка с копие от исковата молба и доказателствата с отбелязване, че никой не е открит на адреса, и след прилагане на две удостоверения за актуално състояние /от 2.12.20 и 2.03.21/, при върната на 1.02.21 призовка с отбелязване, че след няколко посещения на адреса е установено, че имотът е продаден и новият собственик няма нищо общо с дружеството адресат, съдът е приложил призовката по делото като връчена на основание чл.50 ал.1 ГПК; така, при идентично оформяне, е приложена по делото и приета за редовно връчена и призовката за насроченото първо съдебно заседание. За решението е изпратена призовка на същия адрес, която отново е върната с отбелязване /от 2.08.21/, че имотът е продаден и новите собственици нямат нищо общо с дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл.50 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес /ал.1/, като ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /ал.2/.

В разглежданата хипотеза молителят е юридическо лице, което е напуснало адреса, отразен в търговския регистър, и не е изпълнило задължението си да впише новия си такъв в него. Изпратената до дружеството на вписания в търговския регистър последен адрес призовка с копие от исковата молба и доказателствата е върната с отбелязване, че имотът е продаден и новите собственици нямат нищо общо с дружеството. При това положение са били налице предпоставките на чл.50 ал.2 ГПК и първоинстанционният съд правилно е приел, че молителят следва да се счита редовно призован на 1.02.21 – предвид чл.50 ал.1 вр. с ал.2 ГПК, прилагайки призовката по делото и смятайки я за връчена на база на отразеното в нея и справките в търговския регистър, сочещи на липса на промяна на адреса към 16.09.20, 2.12.20 и 2.03.21 /т. е. на дати непосредствено преди и след връщане на горецитираната призовка/. По същия начин дружеството се счита редовно призовано и за проведеното открито съдебно заседание и постановеното решение /за които отново са изпращани призовки и те са връщани оформени по същия начин/. Следва да се има предвид, че съдът няма задължение сам служебно да изследва във всеки един момент настъпили ли са промени по партидата на дружество-ответник, респективно да разпорежда призоваването му на адреси, различни от вписания в търговския регистър, в това число на личен адрес на представляващия. Същевременно, след като веднъж надлежно при условията на чл.50 ал.1 вр. с ал.2 ГПК е констатирано, че юридическото лице не може да бъде намерено на вписания адрес в търговския регистър, „всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени“ /т. е. призовките се прилагат по делото и се смятат за връчени без действително да се изпращат на адреса и да се чака връщането им/. В случая разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК е неприложима, тъй като не се касае до хипотеза, в която няма достъп до канцелария или не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението, а до такава, в която въобще на адреса няма дружество, тъй като имотът е продаден и то го е напуснало. Евентуалното отбелязване, че е „закачено“ съобщение, само по себе си не може да обуслови приложимост на чл.50 ал.4 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи и, че молителят е бил известен за образуваното исково производство, доколкото е бил уведомен за постановеното по него определение за допускане на обезпечение, което е обжалвал, и това обжалване е било осъществено чрез нарочно упълномощен адвокат, подписал частната жалба – който е бил изрично упълномощен с пълномощно от 30.10.20 да представлява дружеството-но само „в производството по обжалване на определение №.1514/1.10.20, постановено по г. д.№.2111/20 на РС Казанлък“, като му е бил предоставен и съответен електронен достъп в единния портал за електронно правосъдие. От друга страна, за да е налице основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление-нужно е то да е установено по надлежен ред-т. е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение. Твърдения и доказателства за такива, обаче, във връзка с оформени от връчител призовки, не са релевирани и представени.

С оглед всичко изложено по-горе не е налице основанието на чл.303 ал.1 т.5 и т.2 ГПК. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат общо 7000лв. разноски за адвокатско възнаграждение /по 3500лв. за всеки/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.4532/27.04.22 на „Полихронов инженеринг“ ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.2 ГПК на влязло в сила решение №.98/23.07.21 по г. д.№.2111/20 на РС Казанлък.

ОСЪЖДА „Полихронов инженеринг“ЕООД да плати на К. И. и Р. С. И. по 3500лв. /три хиляди и петстотин лева/ разноски на всеки.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: