Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната на Р. Б, [населено място], срещу решение № 729/29.11.2021 г., постановено по т. д.№ 328/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260032/07.01.2021 г. по т. д.№ 775/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Министерство на отбраната против „А. И. Х Груп“ ЕООД, [населено място], иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 292026,06 лв., представляваща непогасена част от общо задължение за неустойка по чл.18, ал.1 от договор № УД 03-46/19.12.2008 г. за забавено изпълнение за доставка на 12 броя автобуси и на сумата от 14682,43 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 23.10.2019 г. до 30.04.2020 г., както и Министерство на отбраната е осъдено да заплати на „А. И. Х Груп“ ЕООД сумата от 110476,44 лв., представляваща получена и задържана без основание сума по банкова гаранция за добро изпълнение № МД[ЕИК], предоставена в обезпечение изпълнението на задълженията на „А. И. Х Груп“ ЕООД по рамково споразумение № УД-03-131163929 и договор № УД 03-46/19.12.2008 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на рамково споразумение № УД-03-35/5.12.2018 г., между страните по спора е бил сключен договор № УД 03-46/19.12.2018 г., с който Министерството на отбраната е възложило на „А. И. Х Груп”ЕООД, а последното се е съгласило да извърши доставка на 12 използвани автобуса, марка VDL, модел Bova Futura, с производител VDL Bus Coach, съгласно офертата на изпълнителя, представляваща приложение № 1 към договора, при изискване доставените превозни средства да отговарят на техническото предложение на изпълнителя, съгласно приложението към рамковото споразумение и срещу заплащане на единична и обща цена, посочени в приложение № 2 към договора, платима авансово в срок до 60 календарни дни. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на доставката е уговорен на 89 дни считано от датата на подписването му, а в тази на чл. 4, ал. 1 като място за изпълнение на доставката е посочено военно формирование 52370 - Негушево. Прието е за безспорно и установено от представените писмени доказателства, че с писмо изх.№ 019-3833/5.03.2019 г. изпълнителят „А. И. Х Груп” ЕООД е уведомило Министерството на отбраната, че считано от датата на съставянето му - 5.03.2019 г. е готов да достави 12-те автобуса VDL Bova Futura и е посочил имената и телефонните номера на лицата, на които е възложено изпълнението и координацията на дейностите по доставката, а с писмо изх.№ 019-38-35/8.03.2019 г. - че дружеството е готово на 18.03.2019 г. да достави във военно формирование 52370 - Негушево уговорените с договор № УД 03-46/19.12.2018 г. 12 използвани автобуса марка VDL, модел Bova Futura и е направено искане да бъде уведомено за организацията на приемането и предаването на автобусите по надлежния ред. С писмо с рег.№ 3-990/18.03.2019 г. началникът на военно формирование № 52370 е потвърдил пред управителя на „А. И. Х Груп” ЕООД, че на 17.03.2019 г. в изпълнение на договор № УД 03- 46/19.12.2018 г. във формированието са били доставени 12 автобуса VDL Воva Futura. Представители на Министерството на отбраната и на „А. И. Х Груп” ЕООД са съставили съответно на 10.06.2019 г., на 14.06.2019 г., на 18.06.2019 г., на 19.06.2019 г. и на 20.06.2019 г. приемо – предавателни протоколи, в които са посочени установените при приемането недостатъци на доставените автобуси – несъответствие на приложената инструкция за експлоатация с модела на съответния автобус, следи от корозия по корпуса, а при някои от тях – върху рамата, но по делото не са представени доказателства и от страните не се твърди Министерството на отбраната да е отказало да приеме доставените му превозни средства или да е поискало замяната им с други от същата марка и модел поради несъответствието им с уговореното. С оглед на установените по делото факти решаващият състав е приел за дата на доставка на автобусите във военното формирование - 17.03.2019 г., като преди това Министерството на отбраната е било уведомено, че доставката ще бъде извършена. Съдът е приложил уговорката в чл. 9, ал. 2 от договора, според която възложителят се е задължил да осигури приемане на стоките в срок до 10 работни дни след писменото му уведомяване от страна на изпълнителя за датата на доставката. Министерството не е съставило акт за оценка на съответствието, нито е уведомило изпълнителя за констатирано несъответствие, а едва с приемо – предавателните протоколи са отразени недостатъците на доставените автобуси, които се свеждат до несъответствие на представените от изпълнителя инструкции за експлоатация с модела на съответното превозно средство, до наличие на следи от корозия по корпуса и частично разхерметизиране на стъклопакетите, като независимо от наличието им, автобусите са приети, макар и след изтичане на срок от 3 месеца след доставката им на крайния получател - уговореното военно формирование.

От правна страна Софийският апелативен съд е изложил съображения, че предмет на договаряне при неустойката е както нейният размер, така и формите на неизпълнение, вредите от което попадат в предметния обхват на неустоечната клауза. По волята на страните неустойката може да обхваща мораторните вреди от забавеното изпълнение, съвместимо с претенцията на кредитора за реално изпълнение, или обезщетението за негативните вреди от развалянето, ако е уговорена като такава, а в случаите, когато изпълнението е възможно, неустойката може да обезщетява само вредите от отделни форми на неизпълнението, ако това следва от тълкуване на действителната воля на страните по реда на чл. 20а от ЗЗД. Тълкувайки договора съдът е приел, че неустойката по чл. 18 от договора е уговорена само за забава в темпорално отношение, т. е. когато доставката е била извършена след изтичане на уговорения в чл. 3 от договора срок от 89 дни, но не и за други форми на неизпълнението, в частност, за неточно изпълнение в качествено отношение, изразяващо се в доставката на автобуси с недостатъци, които намаляват тяхната стойност или експлоатационните им качества. Неустойката по чл. 18, ал. 1 от договора, която е претендирана с исковата молба, е уговорена за забавено изпълнение на задължението на изпълнителя да достави изделията в уговорения срок, т. е. за забава във времево отношение, и не включва хипотезата, при която стоките са доставени в този срок с недостатъци, които намаляват тяхната годност за употреба съобразно обикновеното или предвиденото в договора предназначение, което представлява неизпълнение в качествено отношение. Освен текста на неустоечната клауза в чл.18, ал.1, съдът се е позовал и на клаузата на чл. 18, ал. 3 от договора, в която е предвидена неустойка за неизпълнение в размер на 0.2 % на ден от стойността на рекламираните изделия за всеки просрочен ден, при неизпълнение в срок на предвиденото в акта за рекламация, но не повече от 20 % от стойността на рекламираните изделия, т. е. за замяна на стоката с друга, когато тя е изцяло негодна за експлоатация, или за отстраняване на нейните недостатъци, когато негодността щ е само частична. Въззивният съд е счел за недопустими поради настъпване на процесуалната преклузия по чл.266, ал.1 ГПК доводите, че забавата за приемане на доставените автобуси се дължи на причини, за които отговаря изпълнителят, а именно, че той не е посочил свой представител за участие в комисията за оценка на съответствието до 03.06.2019 г.; че макар и да ги е доставил във военното формирование – техен краен получател, изпълнителят не е осигурил на министерството достъп до тях и не му е предал ключовете от същите; че констатираните неизправности по автобусите (ремонти по двигател и трансмисия, пребоядисване на автобуси, смяна на гуми, доставяне на оборудване и други) са били отстранявани от изпълнителя на място или в негов сервиз, което е довело до забавяне работата на комисията (въпреки, че автобусите са били приети с недостатъците, посочени в приемателно-предавателните протоколи, съставени през периода 10.06.-20.06.2019 г., което противоречи на твърдението, че те са били отстранявани преди приемането, а оттам - че наличието им е станало причина за приемането на автобусите 3 месеца след доставянето им). Такива доводи не са били изложени нито с първоначалната, нито с допълнителната искова молба (каквато не е представена), поради което са преклудирани с приключване на процедурата по размяна на книжата в първоинстанционното производство и релевирането им за пръв път пред въззивната инстанция е недопустимо. Изложени са съображения за наличието на забава на кредитора, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, поради това, че той не е предприел действия по осъществяване на приемането на предложената му от длъжника престация, при което е могъл да направи всички възражения за наличието на недостатъци, установими при обикновен преглед и да поиска поправянето им в подходящ срок, намаляване на цената с размера на средствата, необходими за отстраняването им или заплащане от страна на изпълнителя на разходите за тяхното поправяне. Предвид отхвърляне на иска за заплащане на неустойка за забава е уважена насрещната претенция за връщане на получената и задържана без основание сума, представляваща част от начислената неустойка.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1.“Допустимо ли е налагане на неустойка за забава, когато не са били доставени в срок изделия, съответстващи качествено на изискванията на договора, а в срока на договора са доставени изделия с характеристики, различни от договорените?“; 2. „Посочената неустойка за забава може ли да включва в себе си и вредите, претърпени от възложителя поради качественото неизпълнение в срок, след като стоките, съответстващи изцяло на изискванията на договора, са доставени със забава?“; 3. “Задължен ли е в такъв случай възложителят непременно да приложи разпоредбите или решенията, възприети в чл.195, ал.1 ЗЗД и чл.265 ЗЗД, при условие, че те имат диспозитивен характер?“ и 4. „От значение ли е видът на съответната клауза за неустойка за нейното прилагане – за забава или за некачествено изпълнение, в случай, че има за цел да обезщети възложителя за едни и същи вреди, претърпени от него, поради неизпълнение на конкретно договорно задължение изцяло и допустимо ли е в такъв случай съдът да определи коя е приложимата договорна клауза за налагане на неустойката?“. Въведените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК са: 5. „Дължима ли е неустойка за забава, когато не са били доставени в срок изделия, съответстващи качествено на изискванията на договора, а в срока на договора са доставени изделия с характеристики, различни от договорените?“ с позоваване на противоречие с ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 225/29.04.2010 г. по т. д.№ 838/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 39/04.08.2009 г. по т. д.№ 526/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, и 6. „Може ли въззивният съд да се произнася по непредявени възражения от жалбоподателя и по несъществуващи мотиви в първоинстанционното решение?“ – несъответствие с решение № 14/07.02.2014 г. по т. д.№ 1130/2012 г. на ІІ т. о., решение № 60046/28.07.2021 г. по т. д.№ 2916/2019 г. а на І т. о. и решение № 136/17.10.2019 г. по т. д.№ 2673/2018 г. а на ІІ т. о. на ВКС. С доводи, преповтарящи въпроси по чл.280, ал.1 ГПК е заявено основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият и петият въпроси са заявени на различни основания по чл.280, ал.1 ГПК, но имат едно и също съдържание. Формулировката на въпросите е свързана с поддържаната от касатора теза, че автобуси са били доставени в уговорения срок, но те не са отговаряли на изискванията, а изпълнението е направено качествено, но след изтичане на срока на доставка на автобусите, които са приети от възложителя / купувача. Отговорът на въпросите е ясен и следва от нормите на чл.63 – чл.78 ЗЗД – изпълнението следва да отговаря на уговореното в количествено, качествено и времево отношение и въззивният съд не е дал различен от този отговор. Поставянето на въпросите предпоставя, че по делото са били доказани и приети за установени от решаващия състав твърдените от касатора факти, което не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че доставчикът е съобщил на възложителя, че има готовност да достави автобусите, както и че те фактически са доставени в срока на договора на мястото на изпълнение, но е забавено приемането им от възложителя, предвид на специално определените в договора условия и срокове за това. Прието е, че е налице забава на кредитора поради неоказване на съдействие и приемане на автобусите след изтичане на срока за изпълнение, независимо от направени констатации в приемо – предавателните протоколи за недостатъци. От друга страна, е прието за недоказано, че са доставени автобуси, след което по тях са отстранявани повреди или несъответствия и това е причината за приемането им от възложителя със закъснение и съответно, че това закъснение следва да се обезщети с уговорената неустойка за забава. Въззивният съд подробно е възпроизвел в мотивите на решението уговорките в договора – относно приемането и предвидените възможности за съставяне на констативни протоколи (чл.10, ал.4), акт за съответствие или несъответствие, включително при несъгласие на изпълнителя (чл.12), акт за рекламация (чл.16), както и че не са били съставени документи за несъответствие според уговорките в договора. Следва да се отбележи, че в исковата молба настоящият касатор се е позовал единствено на забава на изпълнителя при доставката, а в отговора на исковата молба ответникът е посочил момента на уведомяване на възложителя за доставка и потвърждението на военното формирование за фактическа доставка, представил е доказателства и е възразил, че приемането на автобусите след срока за изпълнение не е по негова вина. Ищецът не е подал допълнителна искова молба, а в открито заседание е заявил, че има несъответствие между доставените автобуси и изискванията по договора, без да ги посочва конкретно. В писмените бележки са посочени несъответствия за два автобуса (относно време на експлоатация и пробег), но без уточнение за кои от дванадесетте се отнасят. След отхвърляне на претенцията от първоинстанционния съд поради недоказаност на констатирани несъответствия и възражения по реда чл.10 от договора преди подписването на приемо – предавателните протоколи и забава на кредитора предвид неоказване на съдействие за приемане на вещите, ищецът въвежда нови твърдения във въззивната жалба, които са описани от Софийски апелативен съд и са приети за преклудирани. Процесуалното поведение на касатора да оспорва фактическите и правни изводи на съдилищата чрез въвеждане на твърдения за нови факти, изцяло игнорирайки процесуалните срокове, продължава и в изложението в касационната жалба, според което несъответствието между уговорените и доставените стоки е изведено като признат за доказан от въззивния съд факт. В тази връзка касаторът пропуска да посочи кое точно несъответствие е доказано – за времето на експлоатация и пробега или за дефектите по автомобилите, описани в предавателните протоколи, които не са били основание да се откаже приемането на вещите. Също така в инстанциите по същество не е било въведено дори твърдение за подмяна или ремонт на някои от доставените автобуси, а напротив – във въззивната жалба се твърди, че автобусите от доставянето до приемането им са били на съхранение във военното формирование.

По тези съображения поставените първи и пети въпроси нямат характер на правни въпроси, които са от значение за решаващите изводи на въззивния съд, поради което не обуславят допускане на касационно обжалване.

Въпроси втори, трети и четвърти целят да насочат към отговор, че всяка неустойка, уговорена в договор, се дължи при всички видове неизпълнение, както касаторът сочи „било пълно, било некачествено, или неточно или забавено“. Цитирайки практиката на ВКС касаторът въвежда доводи, които не следват от дадените разрешения, като например, че свободното договаряне на начина на определяне на неустойката и на нейния вид обуславя извод, че „липсва правна пречка да бъде предвидена и неустойка за забава за некачествено изпълнение в срок“. От една страна, тези въпроси, също като първия и петия, предпоставят за доказан факта, че са доставени вещи, несъответстващи на договореното, т. е. некачествено изпълнение, а друга – изискват от съда тълкуване на договорната клауза в противоречие с вложеното в нея съдържание. Точното прилагане на закона и развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са разбирани в смисъл, че вредите от некачественото и забавеното изпълнение са „от един и същи вид“, че „забавеното изпълнение може да бъде както пълно неизпълнение за посочения срок, така и частично или некачествено изпълнение, въз основа на което да се определи забавата“ и като решаващ довод, че уговорената неустойка за забава се дължи и при прието в срок изпълнение, което впоследствие е оспорено като несъответстващо на уговореното. Изложените от въззивния съд съображения относно допустимите уговорки за обезщетяване на вредите, настъпили от конкретния вид неизпълнение, за което страните са въвели в договора неустоечната клауза, са изцяло в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика, както и с посочения от апелативния съд обем на отговорността при неизпълнение в чл.79 ЗЗД – изпълнение с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.

С оглед на посочените обстоятелства въпросите не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Шестият въпрос е неясен, тъй като приложимостта на клаузата за неустойка, в случая по чл.18, ал.1 от договора, е част от решаващата дейност на съда за това дали ищецът има право на уговорената неустойка. За да разреши този въпрос, съдът следва да прецени съществуването на договор с уговорена неустойка и налице ли е неизпълнение на конкретни задължения по договора, за обезщетяване на вредите от което, на кредитора се дължи определената за този вид неизпълнение неустойка в договора.

Не е налице и въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въведените доводи повтарят поставените въпроси, на които съставът на ВКС отговори.

По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 10320 лв. съгласно договор от 20.01.2022 г. и по фактура от 16.062022 г. и платежно нареждане от 17.06.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 729/29.11.2021 г., постановено по т. д.№ 328/2021 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Р. Б, [населено място], [улица], да заплати на „А. И. Х Груп“ ЕООД, [населено място],[жк], [улица], сумата от 10320 лв. (десет хиляди триста и двадесет лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.