ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435

гр. София, 20.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002103563 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. К., Я. К. и С. К. срещу решение №284/01.03.22г.

на САС.

Делото е било образувано по искова молба на Е. К., Я. К. и С. К. срещу В. М., Ж. М., В. М. и М. М. за установяване на нищожност поради симулация на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт №.., нот. д. .../..г. на нотариус с рег.№ 474, с район на действие РС-Благоевград, сключен между В. М. и Ж. М. като дарители и техните деца В. М. и М. М. като надарени. Ищците извеждат правния си интерес от качеството си на кредитори спрямо дарителите, установено с влязло в сила съдебно решение. Освен това твърдят, че дарението е било сключено с цел кредиторите да бъдат увредени, както и че страните по договора съответно не са имали намерение да даряват имота и да приемат дарението.

В срока за отговор ответниците са възразили, че са желаели настъпването на последиците на договора за дарение.

Въззивният съд е приел, че ищците са кредитори на първите двама ответници, и че страните по договора за дарение са знаели за увреждането. Но не бил доказан фактът, че не са имали воля да се разпореждат с дарение в полза на децата си. Непроменянето на партидите към ВИК и към електроразпределително дружество е във връзка със запазеното право на ползване на родителите. Същото се отнасяло и за променените настоящ и постоянен адрес на вторите ответници.

В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, както и ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доказателства и доводи на страните? Длъжно ли е третото лице по симулативна сделка да доказва намеренията на страните по нея, или следва да докаже само вземането си към прехвърлителя?

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Когато длъжникът се е разпоредил с имуществото си с цел да увреди кредитора, сделката на разпореждане не е нищожна поради симулация, нарушение на морала или нарушение на закона, тъй като нормата на чл. 135 ЗЗД е специална спрямо чл. 26 ЗЗД - в този случай сделката е действителна, а за кредитора възниква потестативно право да иска прогласяване на относителна недействителност на увреждащата сделка. При иск за нищожност поради абсолютна симулация на увреждаща кредитора сделка, ищецът следва да докаже, че страните по сделката не са имали желание да настъпят правните последици на сделката (р.724/08г. на II ТО). Този факт може да се докаже и чрез косвени доказателства, но само когато от тях следва единствен и категоричен извод за осъществяването на факта (р.61/16г. на IV ГО и цитираната там практика). В случая родителите дарили на децата си правото на собственост върху собствен недвижим имот, като са си запазили правото на ползване. След сделката родителите останали да живеят в имота и не сменили партидите за вода и електричество. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е заключил, че от тези доказателства не може да се направи единствен и категоричен извод, че родителите и децата им не са желаели настъпването на правните последици на дарението със запазеното право на ползване.

Относно първия въпрос, поставен в изложението, не се установява допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и доказателства на страните. Той е приел за доказано по твърденията на ищците, че първите двама ответници са длъжници на ищците, както и че с процесното дарение са увредени ищците като кредитори, включително и че всички ответници са знаели за вземането и дълга. Също така въззивният съд е направил вероятен извод, че ищците са останали да живеят в дарения имот и не са сменили партидите за вода и ток, поради запазеното право на ползване. Според САС, от тези доказателства не може да се направи категоричен извод, че желанието на страните е дарението да не породи правни последици.

По втория въпрос също не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ЗЗД. Съществува трайно установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и която разграничава предпоставките на иска по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД (р.163/11г. на III ГО, р.724/08г. на II ТО). Наличието на вземане, увреждаща разпоредителна сделка на длъжника, и знание за увреждането са елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, но не и на чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

С оглед изхода на спора ищците следва да платят на ответниците 1200лв. за направените в касационната инстанция разноски, представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС, състав на III ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №284/01.03.22г. на

САС.

Осъжда ищците на Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. да платят на ответниците В. М. М., Ж. А. М., В. В. М. и М. В. М. 1200лв. за направените разноски пред касационната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.