Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от кмета на [община], чрез упълномощените процесуални представители юрк. И. А и юрк. П. Г, против Решение № 586 от 18.03.2016 г. постановено по адм. дело № 278/2015 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на писмо с изх. №03-92-563 от 29.10.1992 г. на зам. кмета на [община]. Предвид изхода на делото съдът е осъдил [община] да заплати на С. А. Ч. от [населено място] сумата от 610.00 лева представляващи разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, като претендира присъщдане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят – кмета на обищина – [община], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – С. А. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Х. Г от Адвокатска колегия – П., с който оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски по делото.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно и обосновано е прието че след като първоинстанционния административен съд е определил характера на оспорения административен акт – изх. №03-92-563 от 29.10.1992 г. на зам. кмета на [община], законосъобразно е обявил...