Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя П. Н. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 15302 от 16.12.2014 г. по адм. д. № 6367/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 783 от 02.04.2014 г. по адм. д. № 3763/2013 г. на Административен съд – Варна, и вместо него е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № МД-РА-006/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция „Местни данъци“ при [община], в частта, в която на дружеството е отказано възстановяване на сумата от 5 576,96 лв., като недължимо платени задължения за данък превозно средство по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК.

Молителят релевира основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. Представя решение № 359/14.01.2016 г. по наказателно дело № 1214/2015 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение № 139/17.07.2015 г. по внохд № 126/2015 г. на Апелативен съд – В.. С решението въззивната инстанция е изменена присъда № 26 на Варненския окръжен съд по нохд № 35/2015 г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015 г. на подсъдимата К. А. П., в наказателната й част, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част присъдата е потвърдена.

Позовавайки се на решението на ВКС, дружеството претендира съдебното решение, постановено от Върховния административен съд да бъде отменено.

Ответникът – кметът на [община], не е изразил становище...