Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП/ и на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] /съдебен адрес: [населено място], [улица]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. А, против решение № 2535/30.11.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1880/2015 г.

В касационната жалба на и. д. директора на Дирекция „ОДОП“ – В. се излагат доводи за неправилност на решението, в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03-1403039-091-001/04.03.2015 г., относно определените с него задължения по ЗКПО за 2012 г. за разликата над 822.77 лв. и лихва за разликата над 153.26 лв. и за 2013 г. за разликата над 3 811.25 лв. и лихва за разликата над 322.64 лв. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основаниe по чл. 209, т.3, предложения първо АПК, а именно неправилно приложение на чл. 23, ал. 2, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] – не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на [фирма] решението се оспорва в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Навеждат се доводи за неправилност на същото, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ...