Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., от [населено място], чрез неговия пълномощник, срещу решение № 883/21.04.2016 г. по адм. д. № 2640/2015 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на район "А."- [община] не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №КС-15/28.07.2015 г. на кмета на район "А.", с която му е наредено да премахне незаконен строеж "двуетажна постройка" на допълващо застрояване, използвана за склад на първия етаж и за отглеждане на животни на втория етаж като построена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

Развил е доводи, че строежът е изграден през 1998 г., без строителни книжа и не е търпим.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че за извършения строеж не са представени строителни книжа, поради което същият е незаконен. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Характеристиката на строежа като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Строежът не е отразен в предходен регулационен и застроителен план и не са налице условията за търпимост на същия. Процесният строеж е изпълнен на границата със съседните два имота и за да е търпим, то същият следва да покрива калканни стени на заварени или новопроектирани постройки на допълващо застрояване в съседния имот, което условие не е налице. Поради това не е налице съответствие с действащи подробни устройствени планове нито към момента на извършване на строителството, нито към настоящия момент. С оглед времето на изграждане приложимата хипотеза за евентуална търпимост е тази на разпоредбата на пар. 16, ал. 2 ПЗРЗУТ, изискваща деклариране на строежа. В случая данни за декларирането му не са налице, а както се посочи, не са налице и материалноправните предпоставки на нормата за съответствие на строежа с планове, правила и норми на изграждане нито в предходен, нито в актуалния момент.

Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е постановил правилно решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 883/21.04.2016 г. по адм. д. № 2640/2015 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.