Производството е по реда на по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП /ОДОП/ срещу решение № 6463 от 26.10.2015г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. дело 104/2015г., с което е отменен Ревизионен акт № 291400022/07.05.2014г. /РА/ на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта, в която е изменен и потвърден с Решение №2124/01.12.2014г. на ОДОП, а именно в частта на непризнати данъчни амортизации за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. върху активите търговска марка в размер на 77 157 493,50 лв и клиентска база в размер на 149 239 705,49 лв /общо в размер на 226 397 199,44 лв/, лихви за просрочие върху допълнително определен корпоративен данък за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. в размер на 17 286 581,84 лв и в частта на погасени по давност задължения, установени с РА - данък по чл.34 от ЗКПО отм. за периода 01.01.2006г. -31.12.2006г. в размер на 1879,19 лева, лихви за просрочие по чл.175,ал.2, т.3 ДОПК в размер на 463 218,80 лв /намалени с решението на ОДОП на 398 592,05 лв/ и данък по чл.195 от ЗКПО за периода 01.01.2007г. - 30.09.2007г. в размер на 515 лв и лихви за просорчие по чл.175, ал.2, т.3 ДОПК в размер на 167 939,14 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 155, ал.2 ДОПК, отричайки правомощието на решаващия орган да промени основанието за облагане, като въведе ново такова в производството по обжалване на РА пред него. Поддържа, че не са обсъдени доводите, че търговската марка и клиентската база представляват нематериални активи с неограничен полезен живот по смисъла на...