Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Е. Д. К. и Н. Н. М., представлявани от адв.. Т, против решение № 809/26.04.2016 г. по адм. д. № 2338/2015 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, кмет на [община], не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касаторите К. и М. сещу заповед № 8-Z-1422/20.10.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ кметът на [община] е наредил премахване на незаконен строеж "масивна сграда автосервиз", находящ се в поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер] по КК на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа данните по делото е прието, че строежът е без строителни книжа и към периода на извършването му / 1989-1990 г./ е бил извън регулация. Към настоящия момент попада в посочените поземлени имоти, за които през 2007 г. е одобрен ПУП-ПРЗ, с отреждане съответно на УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] с предвиждане за ново застрояване без запазване на процесната сграда. Изложени са конкретни мотиви относно липсата на предпоставките на § 16,ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за...