Производството е по реда на чл.160, ал.6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-[населено място] против решение № 2237 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2460/2015 г. по описа на Административен съд -Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1504663/27.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 151/07.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП - [населено място].

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Г. Р. А. в представен по делото писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АС-[населено място] е отменил Акт за установяване на задължение по декларация АУЗД/ № 1504663/27.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 151/07.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП - [населено място], с който е извършена корекция на подадената от Г. А. декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г., като е намален размер на декларираното облекчение за млади семейства от 3561,25 лв. на 1068,25 лв. и е коригиран данъка за възстановяване от 365 лв. на 106 лв.

За да отмени АУЗД, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл.22а от ЗДДФЛ за ползване на данъчно...