определение по гр. д.№ 4106 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2981

гр.София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4106 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ш. срещу решение № 271 от 18.07.2024 г. по в. гр. д.№ 339 от 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 151 от 12.04.2024 г. по гр. д.№ 163 от 2023 г. на Велинградския районен съд, I граждански състав, с което са отхвърлени предявените от М. Г. Ш. против К. П. Д. и Л. П. Д. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на ищцата необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], обл.Пазарджик, одобрена със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на СГКК - Пазарджик, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, находящ се на ет.2 от сграда с идентификатор ***, със застроена площ на жилищния етаж от 108 кв. м., като ги осъди да й предадат ключовете за входната врата на сградата и от входната врата на жилището.

Касаторката твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на решението сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението.Поставени са следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д.№ 2430 от 2015 . на ВКС, ТК, първо т. о.

2. Допустими ли са доказателства, посочени в отговор на ответниците, който е подаден след преклузивния срок по чл.131 ГПК /в случая показанията на свидетелите У. и Д., които са съответно майка и чичо на ответниците и са лично заинтересовани от изхода на делото/ ? По този въпрос се сочи противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Длъжен ли е съдът да разграничи в мотивите на решението си кои сделки са недействителни, нищожни и унищожаеми и на какво основание ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по гр. д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

4. Как се прекъсва владението на добросъвестен владелец и конкретно може ли да се прекъсне такова владение, без да бъде предявен иск срещу владелеца? По този въпрос се сочи противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС. 5. Има ли правен интерес и с какъв иск ищцата като собственик на имота може да защити правата си спрямо лица, които извършват противоправно поведение, осъществяващо признаците и на престъпление от общ характер, с което й пречат да упражнява правото си на собственост ? По този въпрос се сочи противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 03.10.2024 г. ответниците К. П. Д. и Л. П. Д. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Евентуално молят въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по негаторен иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. Г. Ш. срещу К. П. Д. и Л. П. Д. иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на процесния имот на основание договора, обективиран в нотариален акт № 37 от 10.04.2012 г., тъй като този договор нямал вещнопрехвърлително действие - бил сключен с несобственика Е. Д. П.. Не било спорно между страните, че процесният имот е бил собственост на ответниците Л. П. Д. и К. П. Д.. Договорът, обективиран в нотариален акт № 21 от 08.03.3012 г., с който Л. П. Д. е продал на Е. Д. П., е обявен за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД /като сключен от лице без представителна власт/, с влязло в сила решение по в. гр. д.№ 848 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Договорът, обективиран в нотариален акт № 9 от 18.01.2012 г., с който К. П. Д. е заменил притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота с данъчна оценка от 7 961,10 лв. за хладилник с камера, марка „Самсунг“, закупен през 2009 г. и 601 лв., съдът е счел за абсолютно нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключен в нарушение на добрите нрави, с оглед очевидната несъразмерност на престациите по този договор. Според съда, налице била пълна и необяснима несъизмеримост по отношение на характера и вида на заменяните вещи, по отношение на тяхната стойност, по отношение на тяхното предназначение, по отношение и дори на интерес и логика да се извърши такава замяна, доколкото по делото не се установило между страните чрез тази сделка да се уреждат други облигационни отношения.

Въззивният съд е посочил, че ищцата не била придобила правото на собственост върху имота и на основание кратката придобивна давност, независимо че към момента на сключване на договора от 10.04.2012 г. не е знаела, че прехвърлителката по този договор не е собственик на имота, защото не е владяла имота в продължение на повече от 5 години. Единствено установено било, че след 10.04.2012 г. ищцата е влязла във владение на закупения от нея втори етаж и че през 2013 г. е поставила в него ПВЦ дограма. Тя обаче не е обитавала трайно, постоянно и непрекъснато етажа в продължение на 5 години. Доведеният от ищцата свидетел Д. Ш. /неин брат/ не установял през кое календарно време от този петгодишен период е извършвал ремонтни дейности и се е намирал в имота. Разпитаните свидетели на ответниците пък били категорични, че етажът, макар и необзаведен, е бил обитаван от ответниците, които трайно са се настанили там, като са ползвали и жилището на чичо си на първия етаж от сградата. Не се установявало за периода от 2012 г. до 2019 г. страните да са контактували помежду си и да са оспорвали правата си на собственост по отношение на процесния жилищен етаж. Не било доказано твърдението на ищцата, че е видяла ответниците за първи път на 03.02.2020 г. Свидетелите на ответната страна установили, че ответниците и майка им са обитавали етажа трайно от 2015 г. и не са виждали нито ищцата, нито брат й там. Само свидетелката У. свидетелствала затова, че през 2012 г. видяла в имота брата на ищцата Ш. да извършва ремонтни работи и че тогава между тях възникнал спор, за който свидетелят Ш. не съобщавал в показанията си. Свидетелят А. Д. /обитател и собственик на първия жилищен етаж/ също бил категоричен, че след смяната на дограмата, повече не е виждал ищцата М. Ш. там и че племенниците му са живеели в имота. Твърденията му, че той е дал ключ от етажа на ищцата, за да може да влезе вътре, след като му е бил показан документ за собственост, не били оборени от насрещната страна. След преценка на свидетелските показания и отчитайки тяхната евентуална заинтересованост, съдът е приел за установено, че ищцата е пребивавала трайно и постоянно в имота само около 2 години- /2012-2013 г./, след което владението й е било отнето и етажът е бил завладян и ползван от ответниците. Същите са упражнявали фактическа власт, която не е била смущавана от ищцата по никакъв начин, а ищцата не е обитавала този имот лично или чрез другиго след 2013 г. до 2020 г.

За неоснователен е приет доводът на ищцата във въззивната й жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение - произнасяне по преклудирано възражение за нищожност на сделки, направено от ответниците в отговор на исковата молба, който бил подаден след изтичане на срока по чл.131 ГПК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е приложил постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС , като е извършил служебна проверка за нищожността и недействителността на двете сделки, от които ищцата твърди, че праводателката й черпи права, предвид наличието на такива твърдения още в исковата молба на ищцата, а и в отговора на исковата молба на ответниците.

За неоснователен е приет и доводът за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение на чл.133 ГПК при допускането и събирането на доказателства по преклудираните, според ищцата, възражения за нищожност на двата договора. Съдът е приел, че няма пречка ответникът да сочи доказателства, независимо че не е подал отговор на исковата молба.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

1. Решението не е очевидно неправилно, както неоснователно твърди касаторката. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

2. Не е налице и евентуално посоченото от касаторката основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на решението с посочена от касаторката практика на ВКС по поставените от нея въпроси:

2.1. По първия поставен въпрос /Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС, включително посочената от касаторката /решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д.№ 2430 от 2015 . на ВКС, ТК, първо т. о./. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение и по всички възражения на страните, съдържащи се във въззивната жалба и в отговора към нея, и е обсъдил и преценил всички относими към спора доказателства по делото. Твърденията на касаторката, че въззивният съд е основал решението си на очевидно неистински и недопустими свидетелски показания на майката и чичото на ответниците, по същество не е твърдение за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата, а несъгласие на касаторката с изводите на съда относно допустимостта, достоверността и доказателствената стойност на тези доказателства. Това несъгласие на касаторката представлява довод за неправилност на въззивното решение, по какъвто довод обаче ВКС не е компетентен да се произнася в производството по чл.288 ГПК.

2.2. По втория поставен въпрос /Допустими ли са доказателства, посочени в отговор на ответниците, който е подаден след преклузивния срок по чл.131 ГПК, в случая показанията на свидетелите У. и Д., които са съответно майка и чичо на ответниците и са лично заинтересовани от изхода на делото ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената задължителна практика на ВКС - т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази точка на посоченото тълкувателно решение ОСГТК на ВКС се е произнесло по въпроса кои възражения на ответника се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, но няма произнасяне по поставения от касаторката въпрос: дали са допустими доказателства, посочени и представени от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба.

2.3. По третия поставен въпрос /Длъжен ли е съдът да разграничи в мотивите на решението си кои сделки са недействителни, нищожни и унищожаеми и на какво основание ?/ също няма противоречие с практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по гр. д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че договорът от 10.04.2012 г., на който ищцата основава правата си е валиден /не е нищожен/, но няма вещнопрехвърлително действие, тъй като прехвърлителката по този договор Е. Д. П. не е била собственик на процесния имот. В решението съдът е направил ясно разграничение коя от сделките е валидна /договорът от 10.04.2012 г./, коя е недействителна на основание чл.42 ЗЗД /договорът от 08.03.2012 г./ и коя е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави /договорът от 18.01.2012 г./.

2.4. По четвъртия поставен въпрос /Как се прекъсва владението на добросъвестен владелец и конкретно може ли да се прекъсне такова владение, без да бъде предявен иск срещу владелеца?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея и с разпоредбата на чл.81 ЗС съдът е приел, че установеното от ищцата през 2012 г. владение върху процесния втори жилищен етаж от сградата е било прекъснато само 2 години след установяването му - чрез отнемането му от ищцата и установяване на трайно владение на ответниците върху имота.

2.5. Петият поставен въпрос /Има ли правен интерес и с какъв иск ищцата като собственик на имота може да защити правата си спрямо лица, които извършват противоправно поведение, осъществяващо признаците и на престъпление от общ характер, с което й пречат да упражнява правото си на собственост ?/ не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос, съгласно разяснението в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС - въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е относим към конкретното дело. Въпросът предпоставя ищцата да е собственик на засегнат от противоправно поведение на ответниците имот, което по настоящото дело не е било установено. Напротив, прието е за установено, че ищцата не е собственик на процесния имот. Освен това, въпросът има ли ищцата правен интерес и с какъв иск може да защити правата си в конкретния случай не е бил предмет на делото, поради което и съдът не се е произнасял по този въпрос. По предявения иск по чл.109 ЗС съдът е следвало да прецени дали са налице основания за уважаване на иска /което същият е направил, като е приел, че ищцата не е собственик на процесния имот/, но не е бил длъжен да дава указания на ищцата по какъв начин и с какъв друг иск би могла да защити правата си в конкретния случай.

3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280,ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

Ответниците не претендират за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 18.07.2024 г. по в. гр. д.№ 339 от 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.