Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Е. П. Н. от гр. В.Търново срещу решение № 317 от 11.08.2009 година по адм. д. № 159 / 2009 година на Административен съд В. Т. с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК.

Ответникът началник сектор "Криминална полиция" при РУМВР гр. В.Търново представя писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Е. П. Н.

срещу заповед рег. № ЗЯ - 68 / 20.02.2009 година, издадена от началник сектор "Криминална полиция" при РУМВР гр. В.Търново, с която на основание чл. 226 ал. 1 т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227 ал. 1 т. 5 и т. 14 от ППЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца като инспектор "Г" - ІІ степен - разузнавач V степен / ДПС /, сектор ""Криминална полиция" РУМВР гр. В.Търново при Областна дирекция на МВР - В. Т..

Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция.

С поведението си касаторката е нарушила служебната дисциплина, изразяваща се в това, че е извършила опит да бъде настанен малолетния Я. А. Т. извън семейна среда и евентуалното му извеждане в чужбина, което се осъществява със съдействието на ИДПС, като не са информирани ДСП и ДАЗД. Същата е превишила правомощията си, като дисциплинарното нарушение е установено по време и място и правилно е квалифицирано като такова по чл. 224 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, за което са налага дисциплинарно наказание по чл. 226 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 227 ал. 1 т. 5 от ППЗМВР. Компетентният дисциплинарнонаказващ орган е извършил всички процесуални действия, не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на установената форма е издал законосъобразна заповед, който съответствува с целта на закона.

При разглеждането и решаването на спора първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателката. Поддържани и в касационната жалба, същите са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 11.08.2009 година по адм. д. № 159 / 2009 година на Административен съд В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. С.Х.