О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2953 гр.София, 10.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 931 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Н. И. Т., чрез адвокат К. М. от АК – Стара Загора, срещу решение № 1041 от 18.10.2024 г. по в. гр. д.№ 802/2024 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 594/08.11.2023 г. по гр. д.№ 968/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, за отхвърляне поради давност на предявените искове от Н. И. Т. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с мораторните лихви от 23.10.2013 г. до 23.10.2016 г. и законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на сумите.

В касационна жалбата се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси, които се свеждат до приложението на разпоредбите от Наказателно-процесуалния кодекс, относно редовността на връчването на постановени актове от прокуратурата и за задължението на въззивния съд да съобрази всички факти и обстоятелства по делото, при бездействие на ответника, когато е оспорен представен от него частен документ. Според касатора решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по наказателни дела и ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д.№ 3/2004 г. на ОСГК.

Прокуратурата на Република България не взема становище.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че...