Отговорност на държавата и общините за вреди

Нормативен текст

Отговорност за дейност на правозащитните органи

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;

8. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен;

9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за Сметната палата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Отговорност за дейност на Сметната палата (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.)

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за Сметната палата, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

(3) Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз

Чл. 2в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2. Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.

Актове


Решение №173/13.03.2026 по гр. д. №1645/2025 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Относно задълженията на въззивния съд при определяне на обезщетение за незаконно обвинение и задържане
Според тази практика, въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни...
чл. 290 ГПК чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Решение №127/25.02.2026 по гр. д. №4024/2025 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Веска Райчева
Обезщетение за пропуснати ползи от незаконно наказателно преследване и доказване на причинна връзка
Върховният касационен съд намира, че за да възникне право на обезщетение за пропуснати ползи, вредата следва да е реална, а не предполагаема или хипотетична, като само при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице е налице пропусната полза, която подлежи на обезщетяване....
чл. 290 ГПК чл. 2 ЗОДОВ
Решение №119/23.02.2026 по гр. д. №1977/2025 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Илияна Папазова
Определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди при нарушено право на разглеждане на дело в разумен срок поради бездействие и неефективно разследване от...
Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се...
чл. 290 ГПК чл. 2б ЗОДОВ
Решение №133/26.02.2026 по гр. д. №2629/2025 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Филип Владимиров
Критерии за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики....
чл. 290 ГПК чл. 38, ал. 2 ЗАдв

Актове на СЕС


Все още няма актове в тази категория!