Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [Фирма 4], със седалище и адрес на управление в гр. С., с управител П. Б., подадена чрез упълномощен адв.. С. против решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. С. жалбоподателят развива подробни доводи за обявяване нищожност и за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно в частта по раздел II, т.2 от процесното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юриск. Цеков, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима на основание на чл. 159, т. 4 от АПК, както и за отхвърлянето й като неоснователна с подробно изложени съображения за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Е.ределение", АД, гр. П. с писмено становище излага твърдения за недопустимост на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и за законосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени доводите на всички страни в спора и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на процесния акт в оспорената му част относно неговата законосъобразност. Жалбата е предявена в срока, визиран в чл. 13, ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК. С определение от 22.03.201Зг. настоящият съдебен състав се е произнесъл по възражението на ДКЕВР за недопустимост на съдебното производство, поради което подробното му възпроизвеждане не е необходимо. Накратко: в случая не се касае за процедурен или "междинен акт", тъй като оспореното решение не е част от процедура и има директно и самостоятелно действие спрямо жалбоподателя - въз основа на него определената временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи му се събира ежемесечно. Последващата процедура по определяне на окончателна цена за достъп не е част от процесната процедура, тъй като двете имат различно правно действие и правни последици. Жалбоподателят е обосновал личен, пряк и непосредствен правен интерес с представени и приети като неоспорени доказателства, че е собственик на фотоволтаична електроцентрала в местност "Добържана" в землището на гр. М. Т., който в изпълнение на изискванията на енергийното законодателство е сключил договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е.ределение" АД на 29.04.2010г., въвел е в експлотация централата и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от18.11.2010г. В случая жалбоподателят има качеството, както на "ползвател на мрежата" по смисъла на §1, т.41а от ДР на ЗЕ, така и на "производител" - лице, произвеждащо електрическа енергия от възобновяеми източници, съобразно §1, т.46 от ДР на ЗЕ. В настоящото производство съдът е съобразил изискванията на чл. 37, ал. 16 и ал. 17 от приложимата Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, по силата на които решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, като Държавите - членки следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, с които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. С §1а от ДР на ЗЕ този закон е въвел изискванията на горепосочената Директива. Съдът счита, че жалбоподателят е между лицата, визирани в нормата на чл.147, ал.1 от АПК, защото оспореният индивидуален административен акт поражда за него пряко задължение за заплащане на цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи. На основание на горното решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане по реда на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.

Разгледана по същество жалбата на [Фирма 4] е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение са определени, считано от ф 18.09.2012г., цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи по реда на Раздел IV "Ценово регулиране" чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ, като с оглед допуснатото законово изключение в чл.32, ал.4 от ЗЕ, ДКЕВР е определила временни цени. По силата на чл.З6а, ал.1 от ЗЕ енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в Комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Съгласно чл. 36а ал.2 от ЗЕ, ДКЕВР утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. В случая административното производство по издаване на процесното решение е започнало по подадени заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, а именно: „Електроенергиен системен оператор" ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение" АД, „Енерго - П. М." АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД до ДКЕВР, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Със заявление вх. №Е-13-32-5/13.09.2012г. заинтересованата страна "ЕВН Б. Е.ределение", ЕАД, гр. П., е мотивирала искането си с изискванията на чл. 84, ал.2 от ЗЕ и §197, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, като цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ да бъде определена като част от условията за достъп. Заявителят се е позовал на необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/ и е поискал от ДКЕВР определяне на временни цени за достъп по чл. 32, ал.4 от ЗЕ, които да действат до утвърждаване на окончателни. Сезираният държавен регулаторен орган в съответствие с чл.21, ал.1, т.8, чл. 30, ал.1, т.13 и чл.32, ал.4 от ЗЕ, е започнал процедура по издаване на административен акт за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. С доклад вх.№ Е-ДК-584 от 14.09.2012г. изготвен от дирекции "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", "Икономически анализи и регулиран одит" и "Правна" на ДКЕВР е предложено определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. С протокол №158 от 14.09.2012г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц- 33 от 14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, с което на основание по чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл.32, ал.4 от ЗЕ, са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в осемнадесет раздела са посочени различни цени, определени в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението възпроизвеждат изложените в доклада на експертите и протокола от проведеното заседание. За да постанови процесното решение ДКЕВР е счела, че цената за достъп подлежи на регулиране и отразява "разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа", за които разходи обаче в приложената административна преписка, няма никакви доказателства. При определяне на оспорените временни цени ДКЕВР се е позовала на изискването на §197 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./, с който е определен двумесечен срок за производителите на електрическа енергия, които към влизане в сила на измененията и допълненията на закона, нямат сключени договори за достъп с оператора на електропреносната и/или оператора на разпределителната мрежа да сключат такива, като при неизпълнение на това задължение операторите на съответните мрежи следва да сезират Комисията, която да определи условията за достъп до сключването на посочените договори. Освен това ДКЕВР се е мотивирала с нормата на чл.84, ал.2 от ЗЕ относно съдържанието на договорите. Във връзка с постъпилите заявления от операторите ДКЕВР е установила, че е следвало в указания двумесечен срок, дружествата да подадат заявление за определяне на цена за достъп, но поради изтичането му на 17.09.2012г. и невъзможността да се развие и приключи административното производство по утвърждаване на цени за достъп, е счела, че операторите на преносната и операторите на разпределителните мрежи вече са в забава. В обжалваното решение е вписано, че определените временни цени са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в приложената административна преписката не се съдържат данни относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи".

В жалбата на [Фирма 4] е развито становище за нищожност на атакуваното решение, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Съобразно нормата на чл.10, ал.1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от ДКЕВР, а в съответствие с чл. 21, ал.1, т.8 от ЗЕ в правомощията на Комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. В Раздел IV "Ценово регулиране" от ЗЕ са регламентирани правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия, свързани с това регулиране. Изрично е предвидено в чл.ЗО, ал.1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал.4 от ЗЕ /редакцията на закона обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е уредена законова възможност на Комисията да определя временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 от ЗЕ, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. По силата на чл. 36, ал.1 и ал.З от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е осъществено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия /Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г. /, в която не е предвидена възможност за определяне на временни цени, каквато възможност е уредена с чл.32, ал.4 от ЗЕ, с оглед на което съдът приема, че са приложими законовите норми. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено съобразно регламентираната в ЗЕ компетентност, като ДКЕВР се е произнесла в рамките на предоставените законови правомощия на специализирания държавен орган за регулиране цените на електрическа енергия. Съдът констатира, че процесното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма, в резултат на което приема, че при постановяването му не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, поради липса на компетентност и форма.

По отношение на релевираните с жалбата възражения за незаконосъобразност на процесното решение в обжалваната му част - раздел II, т. 2, решаващият съдебен състав счита, че е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: В нарушение на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да бъде проверено определянето на "временни цени" за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. В случая липсва съдържание на фактическата част на определената с решението "временна" цена", въз основа на което да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й. Посочването на законови норми като правни основания - чл.32, ал.4, чл.84, ал.2 и §197 от ПЗР на ЗЕ, на основание на които са определени "временни цени", не изпълнява изискването за излагане на фактически основания. Съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с §197, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ и са в сила от 17.07.2012 г., с оглед на което двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл.84, ал.2, във връзка с §197, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ изтича на дата 17.09.2012г. Съобразно §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал

.1, за оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, възниква възможност да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. В конкретния случай обаче, на датата, когато е подадено на заявлението на заинтересованата страна за определяне на цена за достъп - 13.09.2012г. не е бил настъпил правопораждащият юридически факт - изтичане на двумесечния срок по §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, за възникване правото на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, да сезира ДКЕВР за определяне условията за достъп до сключването на договор. Следователно при започване на административното производство не е възникнало правото за сезиране на регулатора и административният орган не е извършил проверка по чл.27, ал.1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал.6 от ЗЕ, относно наличието на специалните изисквания, установени с §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. От друга страна собствениците на електропреносното и електроразпределителните предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл.84, ал.2 от ЗЕ и §197, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл.32, ал.4 от ЗЕ като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно НРЦЕЕ. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. От страна на заявителя не са представени документи, обосноваващи образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, като в административното и в съдебното производство не са представени доказателства относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателя, като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото. В доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е отразено, че цената за достъп включва "разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа", но конкретни фактически данни за относимите разходи при определяне на цената не са посочени и не са представени в хода на процеса. Също така не са ангажирани конкретни доказателства и относно начина, по който са изчислени "временните цени" като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с "размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". В обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат необходимата информация, поради което приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници, но никъде в обжалваното решение не е отразено позоваване на тези данни и източници или на конкретни стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Липсата на описаните данни препятства защитата на адресатите на акта и осъществяването на съдебен контрол на оспорения административен акт. Правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия /приети с Решение №94 от 25.06.2010г. на ДКЕВР/. Тези изисквания са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал.4 от ЗЕ, доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата, е забавянето на операторите. Съобразно нормата на чл. 36, ал.1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. ДКЕВР е приела процесното решение № Ц- 33/14. 09. 2012 г. на основание чл.32, ал.4 от ЗЕ, като е констатирала, че е налице забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, без да спази реда предвиден с Раздел IV от ЗЕ и Глава трета от НРЦЕЕ. Предвидената от закона възможност за "определяне на временни цени" при забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, не е била налице при издаване на процесното решение на 14.09.2012г., като ДКЕВР не е установила и не е изискала от операторите доказателства във връзка със забавянето, с оглед преценка на предпоставките за определяне на временни цени по този ред, за които са приложими нормативните изисквания за формирането им. Съдът констатира, че ДКЕВР не е установила неизпълнение на изискването по чл.Зба, ал.1 от ЗЕ - операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени, каквито са цените за достъп до мрежите, да оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени. Липсата на изискуемото оповестяване е препятствало участието на заинтересовани лица по смисъла на чл.26 от АПК, какъвто е жалбоподателят - производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени. Освен това ДКЕВР е допуснала съществено нарушение, като е провела закрито заседание, отразено в протокол №158 от 14.09.2012г., което е в противоречие с императивното изискване на чл.13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, който предвижда провеждане на открити заседания на комисията при разглеждане на заявления, свързани с утвърждаване на цени. Като се е отклонила от горепосоченото изискване ДКЕВР е лишила от възможност заинтересованите лица - адресати на акта, да участват в производството и да изразят становище в съответствие с чл. 34, ал.1- т.З от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от ЗЕ. В тази връзка следва да се приеме, че ДКЕВР в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за определяне на цените за достъп до мрежата на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Комисията не е събрала необходимата информация от заявителите - операторите на мрежата и от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и не е извършила необходимите анализи, въз основа на които да определи цените за достъп, съдържащи се в обжалваното решение. Оттук следва изводът, че ДКЕВР при приемане на обжалваното решение е осъществила съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение в оспорената му част е постановено и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден при позоваване на чл.32, ал.4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т.8 от ЗЕ, във връзка с §197, ал.2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18.09.2012г. При определянето на временни цени за достъп до мрежите за производителите ДКЕВР е цитирала текста на чл.84, ал.2 от ЗЕ, който задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, предвид на което Комисията е приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор. Цената за достъп до електропреносната мрежа и електроразпределителна мрежа е предмет на регулация от ДКЕВР в съответствие с чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ. По смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЕ - "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба". С §1, т.20 и т.22 от ДР на ЗЕ са дадени легални определения на "Електропреносна мрежа" и "Електроразпределителна мрежа", а с т. 34а и т. 34б са дефинирани понятията "Оператор на преносна мрежа" и "Оператор на разпределителна мрежа". С процесното решение на ДКВЕР не са идентифицирани заявителите за определяне на "временни цени за достъп" за принадлежност към съответната категория и не са приложени по преписката надлежни доказателства за легитимирането им като такива оператори. В решението си ДКЕВР се е позовала на §1, т. 41а от ДР на ЗЕ - "ползвател на мрежите" е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея, на основание на което е приела, че ползватели на мрежата са и потребителите и производителите на електрическа енергия и като такива те дължат цена за достъп до нея. "Производителите" са определени с нормата на §1, т.46 от ДР на ЗЕ. Според чл.104, ал.1 от ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата, като в съответствие с ал.З редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. С Раздел III "Договори за достъп и договори за пренос" - чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия е регламентирано задължението за производителите на електрическа енергия за сключване на договори за достъп по цена определена от ДКЕВР. Това означава, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, са задължени да сключат договори за достъп до мрежите и по регулирана цена от ДКЕВР. В случая обаче, в нарушение на чл. 23 от ЗЕ Комисията не се е ръководила от общите принципи за: предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар; осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, тъй като е определила в административното производство цени за достъп до мрежите без участие на адресатите на акта - производители на електрическа енергия от ВЕИ. При определяне на обжалваните "временни цени за достъп" Комисията не се е ръководила от изискванията на чл. 31, т.1 от ЗЕ цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Това е така, защото в обжалвания административен акт не са изложени обективни критерии при формиране на цените и определянето им не е осъществено по прозрачен начин, те не са разходообосновани, както и не са представени доказателства за липса на дискриминационно определяне в сравнение с други цени за достъп до мрежите /Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР/. Определени са цени за производители на електрическа енергия от ВЕИ в различен размер в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и на база определени преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия с различни решения на ДКЕВР, което създава неравнопоставеност между отделните адресати на обжалваното решение. При определянето на процесните цени за достъп ДКЕВР не е посочила метод или финансов модел за регулиране в съответствие с чл.32, ал.1 от ЗЕ. Както бе отразено по - горе в мотивите на оспореното решение е вписано, че цените са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи, но без да се конкретизира размера и способа за определяне на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на ел. енергия и без никакви данни за изменението на инвестиционните разходи.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че атакуваната част от процесния административен акт е постановена при установени отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, което налага отмяна на решение № Ц-33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор" ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение" АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по Раздел II, т. 2,

относно фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. - за ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp - 139,82 лв./МВтч.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лв. - внесена държавна такса. Относно претендираното адвокатско възнаграждение, съдът не установи доказателства за действително заплатени разноски от този вид.

С оглед изхода на спора претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски се оставя без уважение.

На основание на горното и на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор" ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение" АД, „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД „ЧЕЗ Р. Б. АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по Раздел II, т. 2,

относно фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/ 30.03.2011 г. - за ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp - 139,82 лв./МВтч.

, определени по заявление на „ЕВН Б. Е.ределение" АД, по жалба на [Фирма 4]

със седалище и адрес на управление в гр. С., с управител П. Б. .

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С. да заплати на

[Фирма 4]

със седалище и адрес на управление в гр. С., с управител П. Б.

направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лв. - внесена държавна такса.

О. Б. У. искането на „ЕВН Б. Е.ределение" АД, гр. П. за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ С. С.

Д.Г.