2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2970

гр.София,

10.06.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА Р.

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 425 описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Обжалвано е било решение № 261217 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 11753/2020 г. на ГС – София.

С определението от 17.04.2025 г. Върховният касационен съд, не е допуснал касационно обжалване на решение № 261217 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 11753/2020 г. на ГС – София и е осъдил жалбоподателя К. Н. Г. да заплати на ответника по жалба разноски в размер на 2700 лв.

С молба вх. № 7786/28.04.2024 г. жалбоподателят К. Н. Г., чрез процесуалния си представител, моли да бъде намален размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на 1500 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Посолство на Кралство М. в Република България, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т. е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното от него решение респективно определение в частта за разноските.

В конкретния случай спорът, предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, не се характеризира с фактическа и правна сложност и...