Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от кмета на община З., Софийска област, против разрешение № 734/17.06.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и протоколно решение на Министерския съвет № 21/02.06.2010 г.

е разрешено на „Елаците-Мед” АД, да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Недоволен от издаденото разрешение, жалбоподателят го обжалва. Излага доводи за незаконосъобразността и противоречието му с материалния закон. Посочва, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПБ, издадените разрешения се обявяват в общините по местонахождението на обекта, а не само се уведомяват кметовете на заинтересованите общини. Жалбоподателят твърди, че към разрешението не е приложена скица с координати за точното местонахождение на района, в който ще се извършват проучвателните действия. С молба изх. № 2080-01-135/21.02.2012 г. на община З., жалбоподателят е посочил, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното разрешение не е взето предвид обстоятелството, че в местността има разположена санитарно-охранителна вододайна зона (СОВЗ), от която се снабдяват с питейна вода населените места в община З.. Иска се отмяна на разрешението на министъра на околната среда и водите.

Ответникът – министърът на околната среда и водите (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни – кметът на община Т., кметът на община Е. и кметът на община П., не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „Елаците-Мед” АД, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо изх. № ЗНПБ-315/17.08.2010 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е уведомило кметовете на общините Златица, Етрополе, Пирдоп и Тетевен за издаденото от министъра разрешение № 734/17.06.2010 г. на „Елаците-Мед” АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми – подземни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, в площта „Шипките”, разположена на техните територии. Към писмото е приложено разрешението, както и координатния регистър на граничните точки, описващи площта „Шипките”.

Във вестник „Регион” за периода 07.09-13.09.2010 г., община З. е публикувала обявление на основание чл. 41, ал. 1 от ЗПБ, в което е поместено издаденото разрешение на министъра на околната среда и водите, както и координатния регистър.

С писмо изх. № 2080-01-442/30.08.2010 г., кметът на община З. е поискал от министъра допълнителна информация за издаденото разрешение.

По делото е приложено заявлението на „Елаците-Мед” АД за участие в конкурса за определяне на титуляр за разрешение за търсене и проучване на подземни богатства в площ „Шипките”, както и приложенията към него.

С молба изх. № 2080-01-135/21.02.2012 г. на община З. до ВАС, кметът е посочил, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното разрешение министърът не е взел предвид обстоятелството, че в местността има разположена СОВЗ, от която се снабдяват с питейна вода населените места в община З.. Към писмото е приложена и разменената кореспонденция между кмета на общината с ВиК, с Регионалната здравна инспекция към Министерството на здравеопазването, както и разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР)към МОСВ. В отговорите си съответните институции посочват, че се изготвят проекти на хидрогеоложки доклади, въз основа на които ще бъдат издадени разрешителни за водовземане.

В закрито заседание, с определение от 04.04.2012 г. по делото, съдът е указал на кмета на община З. да представи доказателства, че твърдяната от него налична СОВЗ е разположена в площ „Шипките”, както и да посочи и обоснове какви нарушения на материалния закон са извършени от министъра с издаването на обжалваното негово разрешение.

В изпълнение на дадените указания на 07.05.2012 г. кметът на община З. е депозирал във ВАС писмо, от което става ясно, че съгласно предоставена информация от БДУВИБР, в площта за проучване не попадат учредени СОВЗ за питейно-битови водохващания. От друга страна, по делото е представено Решение № 119 ОС/2010 г. на МОСВ за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, с което е съгласуван цялостния работен проект за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Шипките” в което е посочено, че същият няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, видове растения и животни и техните местообитания, които са предмет на опазване в защитената зона „Ц. Б.-буфер”.

При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи:

Обжалваното разрешение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Министърът е компетентен на основание чл. 49, ал. 2 от ЗПБ, да издаде разрешение на избрания на първо място кандидат след одобрение на Министерския съвет и да сключи договор с него. При постановяване на разрешението министърът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗПБ не е спазена. Видно от представените по делото доказателства, издаденото от министъра разрешение е публикувано на страницата на МОСВ, обнародвано е в ДВ, бр. 50 от 02.07.2010 г., както и е изпратено писмо до кметовете на общините по местонахождение на обекта заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта. От друга страна в чл. 41, ал. 1 от ЗПБ изрично са посочени документите, спрямо които следва да се извърши обявяването на разрешението, като не е посочено, че министърът е длъжен да изпраща на общините доказателства, въз основа на които е издаден актът.

Недоказано остава и твърдението на жалбоподателя, че в местността „Шипките”, където се разрешава извършването на търсене и проучване за наличие на подземни богатства, е разположена СОВЗ. Нещо повече, самият кмет в становище по делото е посочил, че нито към момента на подаване на жалбата, нито към момента на отговора, в общината има данни за издаден акт за учредяване на такава. По делото не са представени доказателства за наличието на СОВЗ, въпреки дадените указания от ВАС в тази насока. От друга страна, в раздел II „Права и задължения на страните по договора”, т. 5.14 от сключения договор № Д-33-53/28.07.2010 г. между министъра на околната среда и водите и „Елаците-Мед” АД е разписано задължение на титуляра, при наличие на водоизточници за питейно-битови цели, да спазва предвидените забрани и ограничения в санитарно-охранителните им зони съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Съгласно чл. 37 от посочената Наредба, в конкретния случай СОВЗ се учредява със заповед на директора на басейновата дирекция. Такава заповед по делото не е представена, което навежда на мнението, че не е издавана и не съществува към настоящия момент, в какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателя, изложени в писмото му до ВАС с изх. № 2080-01-298/02.05.2012 г..

От изложеното е видно, че в границите на площта „Шипките”, за която е издаденото обжалваното разрешение, не попадат зони, в които съществуват нормативно установени забрани или ограничения за извършване на дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства.

По горните съображения обжалваното разрешение се явява законосъобразно и жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Процесуалният представител на „Елаците-Мед” АД е направил искане за присъждане на разноски по делото. В сключения договор за правна защита и съдействие между „Елаците-Мед” АД и адв. Л. В. е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 1000,00 (хиляда) лева, но при условията на отделен договор. По делото не е представен такъв договор, от което следва, че искането за разноски се явява недоказано и следва да се отхвърли като такова.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, пето отделение: РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община З. срещу разрешение № 734/17.06.2010 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, издадено от министъра на околната среда и водите в полза на „Елаците-Мед” АД.

Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ И. С.

А.И.