Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Обжалвана е заповед № ЧР-03-34 от 26.08.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на Н. Д. Д. - държавен финансов инспектор в отдел „Финансов контрол на частните съдебни изпълнители и статистика“ в Инспектората на министъра на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

В жалбата се изтъкват следните съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед:

Първо: С процесната заповед жалбоподателката е наказана в качеството си на началник отдел „Финансово счетоводна дейност“ в Дирекция „Финанси и бюджет“ на Министерство на правосъдието, но към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание тя е била вече преназначена на друга длъжност – държавен финансов инспектор в отдел „Финансов контрол на частните съдебни изпълнители и статистика“. както по ЗДСл, така и по КТ едно от изискванията за налагане на дисциплинарно наказание е субектът (служителят), извършил нарушението, да заема съответната длъжност и да е в служебни правоотношения с работодателя към момента на налагане на дисциплинарното наказание. И след като към датата на заповедта жалбоподателката е била преназначена на друга длъжност в системата на Министерство на правосъдието, тя не може да бъде носител на дисциплинарна отговорност, свързана с преди заеманата от нея длъжност.

Второ: Преценката на министъра за виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на жалбоподателката не е обосновано, тъй като задължението, предвидено в раздел 5 „Преки задължения“, т. 12 от длъжностната характеристика за длъжността, изразяващо се в това да провежда данъчната политика на Министерство на правосъдието, като следи за начисляването и внасянето на всички данъци и такси, дължими от министерството, е предвидено и в т.15 от длъжностната характеристика на Директора на дирекция „Финанси и бюджет“ в МП. Освен това има и заповеди на министъра: заповед № ЛС-04-697/17.07.2008 г., заповед № ЛС-04-385/17.04.2009 г., заповед № ЛС-04-970/07.08.2009 г., заповед № ЛС-04-971/07.08.2009 г. и заповед № ЛС-04-798/15.06.2010 г., от които е видно, че министърът на правосъдието е определил поименно служителите, които да начисляват и внасят данъчните задължения на министерството за периода 2008 - 2010 година. В тези заповеди той не е посочил кой да осъществява контрола по изпълнението им, следователно задължението е единствено негово.

Трето: Твърдяното в мотивите на обжалваната заповед, че са настъпили вреди за министерството (дължими лихви за закъснели вноски за данък върху МПС за 2010 г. в размер на 1092.10 лв. и авансови вноски за данък върху приходите по чл. 253, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 1 710.54 лв. от това, че жалбоподателката не е изпълнила своите служебни задължения да следи за начисляването и внасянето на всички данъци и такси, дължими от министерството, е невярно и необосновано. Лицата, които са били натоварени със заплащане на данъците на МП, „вероятно са преценили, че за 2010 г. министерството е отговаряло на изискванията на чл. 253, ал. 2 от ЗКПО и в тази връзка не е следвало да се внася авансов данък по реда на чл. 253, ал. 1 от ЗКПО“. Освен това, по отношение заплащането на лихви за ненавременно плащане на данък върху МПС на МП за периода 2008 - 2009 г., съгласно заповед № ЛС-04-385/17.72007 г. и заповед № ЛС-04-697/17.07.2008 г. е бил натоварен друг служител от друга дирекция, а не жалбоподателката, а след неговото напускане жалбоподателката нямала информация кой служител е натоварен с тази дейност.

Четвърто: Размерът на щетата (дължими лихви върху забавено заплащане на данъчни задължения) е определен от звеното по вътрешен одит на МП в доклад, който няма правна сила, а само консултативна такава. Според жалбоподателката, съгласно чл. 1 във връзка с чл. 108 от ДОПК производството по установяване на задължения за данъци е възложено на органите по приходите, които установяват такива задължения по линия на контрола, който установяват с ревизионен акт, какъвто в случая няма. Поради това изводът на министъра, че е установен размерът на щетата е незаконосъобразен.

Пето: В дисциплинарното производство по установяване на нарушението и мотивиране на заповедта са допуснати фактически несъответствия: допусната е фактическа грешка в определянето на началния период, в който е нанесена вредата; в мотивите на заповедта на стр. 8 е посочено, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ и е трябвало сама да планира работата си, а тя никога не е заемала тази длъжност; в протокола от изслушването й от министъра е записано, че същата е била изслушана в качеството си на директор на дирекция „Информационно обслужване и технологии“, каквато длъжност тя не е заемала.

Въз основа на изтъкнатите съображения жалбоподателката моли заповедта на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли да се отхвърли, тъй като заповедта е законосъобразно издадена.

Върховният административен съд, пето отделение счита, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 89 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Разпоредбата и свързаните с нея такива не предвиждат условие държавният служител да заема същата длъжност, за която му се налага наказание. Единственото условие за носене на дисциплинарна отговорност от държавния служител при допускане на дисциплинарно нарушение е да съществува служебно правоотношение между него и дисциплинарно наказващия орган, който е органът по назначаването. Преназначаването в друг отдел в Министерство на правосъдието не означава, че служебното й правоотношение с министъра на правосъдието е прекъснато. С. Д. може да бъде субект на дисциплинарна отговорност, реализирана от наказващия орган и при промяна на заеманата длъжност. В случая заповедта е издадена и при наличието на персонална компетентност, като в условията на надлежно заместване в правомощия е подписана от заместник - министър на правосъдието. Съгласно чл. 21 от ЗДСл

държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. В раздел 5, т. 12 от длъжностната характеристика за длъжността „Началник отдел финансово-счетоводна дейност“ - длъжността, която е заемала жалбоподателката към момента на извършване на нарушението, е записано като едно от преките задължения „Провежда данъчната политика на Министерство на правосъдието, като следи за начисляването и внасянето на всички данъци и такси по Закона за местните данъци и такси, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за облагане на физическите лица“. В раздел 2 от длъжностната характеристика е посочено, че началникът на отдел „Финансово-счетоводна дейност“ е пряко подчинен на директора на дирекция „ФСДПП“.

От анализа на длъжностната характеристика на Директора на дирекция „Финанси и бюджет“ в МП е видно, че в нея няма нито един текст, който да дублира задължението на жалбоподателката, визирано от т. 12 на раздел 5 от нейната длъжностна характеристика. Това задължение не е възлагано на други лица и от министъра на правосъдието. Посочените от жалбоподателката заповеди (заповед № ЛС-04-697/17.07.2008 г., заповед № ЛС-04-385/17.04.2009 г., заповед № ЛС-04-970/07.08.2009 г., заповед № ЛС-04-971/07.08.2009 г. и заповед № ЛС-04-798/15.06.2010 г.) всъщност са деловодни номера на пълномощни, издадени въз основа на чл. 36 от ЗЗД и във връзка с чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. С тях министърът на правосъдието упълномощава лица от състава на министерството да го представляват във връзка с контакти с други органи извън състава на министерството, но по никакъв начин не им вменяват пряко професионално задължение да провеждат данъчната политика на МП, като следят за начисляването и внасянето на всички данъци и такси по ЗМДТ, ЗКПО, ЗДДС и ЗОФЛ. Това би могло да стане само чрез спазване на строго определена от закона процедура, засягаща и промяна и на длъжностните характеристики на тези лица, данни за което няма.

Като се посочи, съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Задължението на жалбоподателката в качеството й на началник на отдел "Финансово-счетоводна дейност" да провежда данъчната политика на Министерство на правосъдието, като следи за начисляването и внасянето на всички данъци и такси по посочените по-горе закони е изрично записано в длъжностната й характеристика, с която тя се е запознала на 11.03.2008 година. Следователно тя е знаела, че отговаря за това ,

но не е направила необходимото да осъществи контрол дали тази дейност се осъществява в министерството. Становището й, че е считала, че за това отговарят други служители и най-вече министърът на правосъдието, по никакъв начин не са обстоятелства изключващи отговорността. Служителката е проявила небрежност при изпълнение на служебните си задължения и поради това дължимите данъци и такси, за които става въпрос в заповедта за дисциплинарно наказание, не са били внесени навреме. Настъпването на вреда за министерството и нейният размер са обстоятелства, които не могат да се отразят върху законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "порицание", правно основано на чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДСл във вр. с чл. 18, чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл. Затова и обстоятелството, че размерът на дължими лихви върху забавено заплащане на данъчни задължения бил определен от звеното по вътрешен одит на МП в доклад, който нямал правна сила, а само консултативна такава, е без правно значение. За законосъобразността на обжалваната заповед е от значение само това дали има извършено дисциплинарно нарушение, в случая квалифицирано от органа като неизпълнение и забавено изпълнение на служебни задължения, каквото поведение на служителката е безспорно установено. Ирелевантно за правния спор е наличието на описаните фактически грешки в документите, свързани с установяване на нарушението и в мотивите на обжалваната заповед.

Съдът не констатира и нарушения в дисциплинарната процедура, каквито и оплаквания не са наведени от жалбоподателката. На същата е предоставена възможността да дава писмени обяснения и е изслушана преди налагане на дисциплинарното наказание, с което са изпълнени изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Спазени и сроковете по чл. 94 от същия закон.

Предвид изложените съображения не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Н. Д. Д. срещу заповед № ЧР-03-34 от 26.08.2011 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

Д.Д.