О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2969

гр.София, 10.06.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1483 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Пробив“ АД, чрез адв. В. Б. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 165 от 17.01.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 4833/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, в частта му, в която е оставена без разглеждане частната жалба на „Пробив“ АД срещу определение № 1799 от 16.07.2024 год., постановено по в. ч. гр. дело № 1540/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд /по реда на чл. 248 ГПК/.

Частният жалбоподател поддържа, че производството по чл. 248 ГПК е самостоятелно, тъй като е въведен специален ред за инициирането и развитието му, като е предвиден инстанционен контрол върху акта, с който то приключва. Доколкото в нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК е изрично предвидена обжалваемост на акта, с който приключва производството по изменение, респ. допълване на решението в частта му за разноските, то може да бъде изведена и неприложимост на чл. 274 ГПК. Когато се обжалва въззивно решение, независимо от това, че е постановено за първи път от въззивния съд, то подлежи на касационен контрол. Няма причина да се приеме, че контролът върху решението в частта за разноските е по реда на въззивното обжалване, уредено в чл. 274, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която урежда касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, също не съдържа хипотеза, която да обхваща регламентираната от чл. 248 ГПК възможност за...