СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Б.

гр. дело № 2570 по описа за 2015 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на Н. Я. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., с което, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Х., в качеството му на [фирма], е осъден да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски в размер на 3000 лв. Определението е постановено след прекратяване на делото поради недопустимост на исковата молба, въз основа на молба от ответника – акционерно дружество. Следователно съдът се е произнесъл по чл. 74, ал. 4 ГПК по реда на чл. 248 ГПК, като е допълнил определението, с което е прекратил производството по делото.

Н. Х. иска отмяна на влязлото в сила определение, с което е осъден да заплати съдебноделоводни разноски, защото счита, че насрещната страна не е направила такива.

Насрещната страна по молбата – [фирма], София, изразява становище за недопустимост на молбата – подадена е срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и още, защото се основава на оплаквания за неправилност на съдебния акт. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по банков път.

Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима.

Определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. Съдебният акт относно съдебноделоводните разноски, няма характер на решение, както твърди молителят, а е винаги определение, но с него съдът разрешава материално-правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Ето защо, настоящият състав намира, че е допустимо да се иска отмяна на определението за разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК, но само на основанията по чл. 303 ГПК.

В случая са изложени само оплаквания за неправилност. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Изключенията са строго и изрично определени.

Изразеното от Н. Х. несъгласие с постановеното по реда на чл. 248 ГПК от съда определение по чл. 78, ал. 4 ГПК, както стана ясно, не може да се обсъжда в това производство.

В заключение, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.

Молителят следва да заплати сторените от насрещната страна съдебноделоводни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод.

Мотивиран от изложеното, съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

молбата по чл. 303 ГПК на Н. Я. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., с което, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Х., в качеството му на [фирма], е осъден да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски в размер на 3000 лв.

ПРЕКРАТЯВА

производството по гр. д. № 2570/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА

Н. Я. Х. да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски по делото в размер на 600 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: