Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д ирекция ”Социално подпомагане" /Д"СП"/ гр.В. Т. срещу решение №531 от 23.10.2012г. на Административен съд В. Т. по адм. дело №352/2012г. С него се отменя заповед №ДСПСП 11-60/22.2.2012г. на директора на Д"СП” В.Търново, потвърдена с решение №РД-14-11/14.3.2012г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” гр.В.Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и на материалния закон – отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът по така подадената касационна жалба – П. Б. Т., чрез служебен защитник взема становище за неоснователност на жалбата изложено в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок по чл.211 ал.1 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Б. Т. срещу цитираната заповед на директора на Д”СП” В.Търново, с която е наредено възстановяване на неправомерно получена социална помощ в размер на 170 лв., ведно с лихвите. Съдът е установил от доказателствата по приложената административна преписка, че по молба на П. Т. за отпускане на социална помощ за отопление и такава е била отпусната със заповед №3805 от 18.8.2006 г. на директора на Д”СП” В.Търново. Впоследствие при извършена проверка и след справка в регистъра на Агенцията по вписванията е установено, че на 27.4.2006г. преди датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ, съпругът на Т. М. М. е продал недвижими имоти – ниви за сумата 500 лв., с която сума диференцирания минимален доход по чл.9 ал.3 от ППЗСПЗЗ за 2006г. в размер на 170,50 лв. е бил надвишен,...