Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касациионната жалба на „ВЕЛЕВ ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Л. А.” № 15, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Ж., срещу решение № 4978 от 10.09.2012г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6328/2011г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 21001008371/02.03.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1034/17.06.2011г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразно съдът е потвърдил РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. май 2010г. по погрешно осчетоводената проформа фактура № 21/04.05.2010г., тъй като не е съобразил основните характеристики на ДДС като косвен, многофазен и некумулативен данък. С потвърждаването на РА се достига до двойно кумулиране на един и същ данък, тъй като дружеството само е коригирало резултата за данъчния период м. май 2010г. и последващата корекция с РА води до неправомерно увеличаване на неговите задължения. Неприемлив е мотивът на съда, че при една следваща ревизия, обхващаща данъчния период м. октомври 2010г., следва да се направи корекция в посока на намаление на данъка, тъй като не съществуват никакви гаранции, че такава ревизия ще бъде извършена. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 21001008371/02.03.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1034/17.06.2011г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер на 7 472.17 лв. за данъчния периоди м. май 2010 г. по проформа фактура № 21/04.05.2010г., респ. фактура № 1/06.05.2010г., издадени от „Б. Т.” ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69 вр. чл. 6 и чл. 71 от ЗДДС.

АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА. Приел е, че в хода на ревизионното производство към датата на издаване на Ревизионния доклад са възникнали изискващите се предпоставки по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за упражняване правомощията на органите по приходите да извършат корекция на неправилно отразената проформа фактура № 21/04.05.2010г. за данъчния период м. май 2010г. в отчетните регистри на дружеството. Това правомощие е осъществено чрез издадения Ревизионен акт, с който е намален декларираният ДДС за възстановяване с данъка по неправилно отразената фактура, тъй като проформа фактурата не отразява стопанска операция и не следва да се третира като счетоводен документ. Законосъобразността на упражняването на правото на приспадане на данъка по фактура № 1/06.05.2010г. на основание чл. 71 вр. чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и при спазване изискванията на чл. 58, ал. 1 от ППЗДДС е предмет на преценка при следваща данъчна ревизия.

Според настоящия съдебен състав касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено следното:

„Б. Т.” ЕООД е предложило на дружеството – жалбоподател оферта на 30.04.2010г. за доставка на гранит, като съгласно условията на същата, плащането на цената следва да бъде извършено 100% авансово. Издадена е фактура № 21/04.05.2010г. /л. 41/ с данъчна основа 37 360.83 лв. и начислен ДДС – 7 472.17 лв. Фактурата е платена изцяло на 04.05.2010г. по банков път, съгласно банково извлечение № 19 на ОББ. В счетоводството на жалбоподателя, според констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, са съставени необходимите счетоводни записвания във връзка с така издадената фактура и същата е включена в дневника за продажбите. При извършената насрещна проверка на доставчика в хода на ревизионното производство, същият е дал обяснение, според което фактура № 21/04.05.2010г. е проформа фактура, а за полученото авансово плащане е издадена фактура № 1/06.05.2010г. Доставчикът и жалбоподателят не оспорват, че фактура № 1/06.05.2010г. е получена от жалбоподателя на 27.10.2010г. След получаването й счетоводно от страна на жалбоподателя в данъчния период м. октомври 2010г. е извършена сторно операция на фактура № 21/04.05.2010г. и в дневника за покупките е отразена фактура № 1/06.05.2010г. Подадено е уведомително писмо на основание чл. 126 от ЗДДС с вх. № 145300-14411/28.10.2010г. до ТД на НАП, коментирано и в Ревизионния доклад. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ в счетоводството на доставчика за данъчния период м. май 2010г. издадената фактура № 1/06.05.2010г. е намерила съответното счетоводно отражение. Фактурата е включена в дневника за продажбите и СД за периода. Отразено е и полученото плащане по банков път на 04.05.2010г. Впоследствие доставчикът е издал на жалбоподателя фактура № 10/01.06.2010г. с отразен аванс в размер на 23580.02 лв. за доставени материали на същата стойност и фактура № 90/27.10.2010г. с отразен аванс в размер на 13780.81 лв. и доставени материали на същата стойност. Представени са приемо-предавателни протоколи - № 1365/31.05.2010г. и № 1766/27.10.2010г. с описание на видовете материали с количество и единична цена, отстъпка и обща стойност. Материалите са заведени в счетоводството на жалбоподателя по сметка 302 „Материали” с кореспондираща сметка 401 „Доставчици”. Продадените материали са изписани от стоковата сметка на доставчика. Установено е, че доставчикът е разполагал с така доставените материали, които са закупени по фактури, издадени от предходен доставчик - № 4895/31.05.2010г., № 4923/25.06.2010г. и № 5017/29.10.2010г., издадени от „Булгранит” АД, което дружество разполага със складове и стоките са предадени на жалбоподателя именно в тези складове.

От изложеното следва, че дружеството-жалбоподател е процедирало правилно като е включило фактура № 21/04.05.2010г. в дневника за покупките за м. май 2010г. и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по нея, тъй като в същата не е посочено, че е проформа фактура. С оглед поведението на своя доставчик, който по-късно е издал фактура № 1/06.05.2010г. с предмет авансово плащане и още по-късно е предал същата на получателя, дружеството-жалбоподател е процедирало в съответствие с изискванията на чл. 126 от ЗДДС за отразяване на допусната грешка, поради неправилно отразен документ в отчетните регистри по чл. 124. Съобразно ал. 3 грешката е коригирана в периода, в който е установена и е уведомен компетентният орган по приходите. Тъй като това дружество само е извършило корекцията на данъка по проформа фактура № 21/04.05.2010г. чрез сторно операция, направена през м. октомври 2010г., не е следвало органът по приходите също да коригира грешката при ревизията на данъчния период м. май 2010г. Макар данъчният период м. октомври 2010г. да е извън обхвата на ревизията, за извършената сторно операция ревизиращите органи са били уведомени. Незаконосъобразен е направеният от тях извод, че сторнирането се явява неоснователно и че при следваща ревизия, обхващаща периода м. октомври 2010г., извършеното сторниране следва да се коригира. Незаконосъобразни следователно са и изводите на първоинстанционния съд, които са в посочения смисъл. Основателен е доводът на касатора, че за органа по приходите не съществува задължение да възложи и проведе ревизия по ЗДДС за данъчния период м. октомври 2010г., а дори и такава действително да бъде направена, то тогава органът по приходите ще следва да преценява само и единствено упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1/06.05.2010г. Следва да се посочи също така с оглед мотивите на РА, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставките, във връзка с които е направено авансовото плащане.

Поради така изложените съображения, обжалваното решение на АССГ като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната му част. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство в размер на 875 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ

решение № 4978 от 10.09.2012г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 6328/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

Ревизионен акт № 21001008371/02.03.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1034/17.06.2011г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта му, в която на „ВЕЛЕВ ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Л. А.” № 15 е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 472.17 лв. за данъчния периоди м. май 2010 г. по проформа фактура № 21/04.05.2010г., респ. фактура № 1/06.05.2010г., издадени от „Б. Т.” ЕООД и са начислени лихви за забава. ОСЪЖДА

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП да заплати на „ВЕЛЕВ ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Л. А.” № 15, представлявано от управителя В. Г. В., разноски за двете съдебни производства в размер на 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

М.З.