Образувано е по касационна жалба от „А”АД против данъчен ревизионен акт № 827/20.02.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. С., ДП”Оборище”, потвърден с решение №872/12.05.2004г. на РДД гр. С. по отношение на начислен ДДС за такса битови отпадъци. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на съдебния контрол е ДРА само в частта, в която с начислен допълнително ДДС върху стойността на платените заедно с наемната цена разходи за такса битови отпадъци от различни лица – наематели на недвижими имоти, отдавани под наем от ревизираното лице, като наемодател за ревизираните периоди от 01.01.2000г. до 31.12.2002г. Съдът е изложил, че приведените суми нямат характера на такса, тъй като са платени по силата на наемен договор и представляват приход за наемодателя. Заплащането на такса смет от наемателя на наемодателя по естеството си има характер на услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС, поради което подлежи на облагане по реда на ЗДДС. Изложени са също съображения, че ползваното на имота е свързано с плащането на разходи, включително на данъци и такса смет, във връзка с имота, а в случая по силата на сключения договор наемателят е длъжен да заплаща наема и такса битови отпадъци. Съдът е направил извода, че е налице хипотезата на чл.29,ал.1,т.4 ЗДДС, според който данъчната основа на доставка на стока или услуга се определя на база сумата, дължима за доставката, без данъка по този закон, увеличена със съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт, застраховки, начислени от доставчика на получателя. В конкретния случай платената такса смет се явява съпътстващ разход в съответствие с чл.29,ал.1,т.1 ЗДДС и е част от данъчната основа на доставките на услуги, поради което договорения наем, увеличен с платената такса за битови отпадъци следва да бъде документиран с данъчен документ и върху стойността на таксата правилно е начислен ДДС.
По съображения в посочения смисъл съдът е направил извода за законосъобразно начисляване на допълнителните данъчни задължения и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно.
По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на съдебното решение. Безспорно е установено, че ревизираният субект „А”АД по съответния ред и срок, както и в размера определен със съответното решение на Общинския съвет. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали ревизираното лице като наемодател дължи ДДС върху сумата, която му е платена от наемателите за такса битови отпадъци за наетите имоти.
При отговора на този въпрос следва да се вземе предвид, че данък върху добавената стойност се дължи за доставка на стоки или услуги, които представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. В чл. 32 от закона е предвидено, че облагаеми доставки са всички доставки на стоки или услуги по чл. 7-10, извършени от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Според легалното определение по чл. 6 ЗДДС, доставка е прехвърлянето на право на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Според чл. 7 ЗДДС „стока” е всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение, а според чл. 9 „услуга” означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари в обръщение. Доставчик е лицето, което прехвърля собствеността върху стока или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока, или извършва услуга, а получател е лицето, което приема фактически или придобива собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получава услугите.
От съдържанието на тези понятия за целите на облагането по ЗДДС се налага извода, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи ДДС от регистрираното лице, следва това лице да е доставчик на стоката или услугата. За конкретния случай това означава, че ревизираното лице следва да е доставчик на услугата, за която сумите, платени от наемателите по приходни касови ордери като такса за битови отпадъци, представляват насрещна престация. Такъв извод обаче не може да бъде направен, тъй като срещу тези суми наемодателят не е извършил никакви услуги, по които получатели са наемателите. Съгласно сключените наемни договори между „А”АД като наемодател и различни лица, като наематели, които съдържат идентични договорни клаузи, наемателят дължи определена месечна наемна цена, като в нея не се включват консумативните разноски, свързани с обикновеното ползване на имота като ел. енергия, топлоенергия, вода и др., които са изцяло за сметка на наемателя, а таксата смет се заплаща на наемодателя до посочено число на месеца в размер определен от Столична община. Следователно, таксата смет не е включена в наемната цена по договорите и не представлява част от дължимата насрещна престация от наемателя на наемодателя за предоставената услуга във връзка с наемането на имота. Насрещната престация по договора представлява уговорената наемна цена, но не и таксата за битови отпадъци, която наемателят дължи за ползвания от него имот. По своята правна същност таксата за битови отпадъци се дължи за предоставени услуги от съответната община, респективно от дружеството, на което е предоставено правото на извършва тези услуги във връзка със сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване, така както са регламентирани в ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци не представлява данък, а такса, която се дължи само за реално предоставени услуги. Доставчик на тези услуги е общината, съответно лицето, на което е предоставено правото да извършва тези услуги от името на общината. Независимо от това, че става въпрос за предоставяне на услуги, ревизираното дружество като наемодател не е доставчик на същите, тъй като не е лицето, което извърша съответните дейности, които имат стойност и за които се заплаща таксата, т. е. дейностите, които представляват услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС.
В тази връзка следва да се вземе предвид и това, че „Авеста трейд” АД не е формирало приход от получените средства, поради това че сумите получени от неговите наематели за такса за битови отпадъци са привеждани по съответната сметка на общината за такса битови отпадъци. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, обосновано е и съответства на представените пред съда писмени доказателства, се установява, че при ревизираното лице счетоводното отчитане при получаване на сумите по ПКО е осъществявано чрез дебитиране на сметка 501 – Каса в лева и кредитиране на сметка 498 - Други дебитори, отразяването на получените стойности по ПКО като задължение към общината е чрез записване по Дт сметка 498 и Кт сметка 451 - Разчети с общините /такса смет/, а отразяването на разчитането с общината на получените суми за такса смет – чрез Дт сметка 451 и Кт сметка 503 – Разплащателна сметка в лева, след което дебитните и кредитните обороти на сметка 451 са останали с нулево салдо. За ревизираното дружество не е налице икономическа изгода от предоставянето на услугите, за които е платена такса за битови отпадъци, тъй като дружеството не получава никаква насрещна престация за това. Цената, която наемателите плащат на наемодателя представлява насрещната престация по договорите за отдаване под наем на недвижими имоти, но в тази престация не е включена стойността на таксата за битови отпадъци, както изрично е посочено и в самите наемни договори.
Не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че таксата за битови отпадъци представлява съпътстващ разход, който на основание чл.29,ал.1,т.4 ЗДДС следва да бъде включен в данъчната основа на облагаемата доставка. В цитираната разпоредба става въпрос за такива разходи, които са свързани с осъществяване на самата доставка, като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя, но таксата за битови отпадъци не попада в тази категория, поради това че не представлява част от доставката на услуга, което е предмет на облагаемата доставка. Не е налице и хипотезата на чл.29,ал.1,т.1 ЗДДС, която има предвид данъци и такси, когато такива се дължат за доставката, тъй като таксата битови отпадъци не се дължи за процесната облагаема доставка на услуга по наемния договор.
От изложеното се налага извода, че сумите, които ревизираният субект е получил от наемателите за заплащане на такса за битови отпадъци, не са получени за извършени от него облагаеми доставки, поради което същият не дължи ДДС върху стойността им.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане, поради което съгласно чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отменен ДРА в частта, в която за данъчни периоди 01.01.2000г. – 31.12.2002г. е определен допълнително ДДС за внасяне в размер на 2941,36 лв., начислен върху стойността на платените от наемателите на ревизираното лице като наемодател разходи за такса битови отпадъци, както и в частта за начислените лихви за забава в размер на 999,24 лв.
При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер общо на 225 лв., от които 75 лв. за държавни такса за производствата пред първата и касационната инстанции и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице. В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 276 лв., определено съгласно чл.8, вр. чл.7,ал.1,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при обжалваем материален интерес общо 3940,60 лв., поради това че дружеството е представлявано от юрисконсулт пред съдилищата, както и предвид направеното искане и на основание чл.64,ал.5,изр. второ, предложение трето ГПК отм. , приложим съгласно чл.144 и чл.228 АПК и пар.2,ал.3 ПЗР ГПК. Предвид горното общо дължимите разноски са в размер на 501 лв.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решението от 27.02.2007г., постановено по адм. дело № 1778/2004г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ
данъчен ревизионен акт № 827/20.02.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. С., ДП”Оборище”, потвърден с решение №872/12.05.2004г. на РДД гр. С., В ЧАСТТА
, в която на „Авеста трейд” АД гр. С. е начислен допълнително ДДС в размер общо на 2941,36 лв. за данъчни периоди от 01.01.2000г. до 31.12.2002г. върху стойността на платени суми за такса битови отпадъци, както и в частта относно начислените лихви за забава в размер на 999,24 лв. ОСЪЖДА
дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” за гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „Авеста трейд” АД гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д. П. Т.а, сумата 501 лв. /петстотин и един лева/, представляваща разноските по делото за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ А. Д.
А.Д.