Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132ДПК отм. във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „МОЗ-77” ЕАД – гр. С. срещу решение от 19.05.2006 г., постановено по адм. дело № 381/2004 г. и жалба срещу постановеното допълнително решение от 15.10.2007 г. по реда на чл. 192,ал. 2 ГПК по същото дело на Софийски градски съд, ІІІ „б” състав с оглед указанията, дадени в определение № 2360/08.03.2007 г. по адм. дело № 7387/2006 г. на Върховния административен съд, І отделение, с които е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 206/15.08.2003 г., издаден от ръководител екип в ДП „К”ЕООД, „БВ”ЕООД, „Бонели В” ЕООД и „Норд-уест трайд 2001” ЕООД чрез увеличение на финансовия резултат на дружеството в общ размер от 32 500 лв.,Софийски градски съд е приел, че относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени през 2002 г. от посочените по-горе доставчици законосъобразно е отказано от данъчните органи, тъй като не са доказани всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС за признаване на това право и най-вече, свързаните с реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В тази връзка относно доставката от „Бонели В” ЕООД съдът е изложил мотиви въз основа на доказателствата по делото, че на този доставчик е издаден ДРА № 1084/01.04.2003 г., както и на правоприемника му „Галина” ЕООД ДРА № 260/30.06.2003 г., като в последния се съдържат констатации, че този доставчик издава документи за доставки без наличие на кадрова и техническа обезпеченост, а относно акта на „Бонели В” ЕООД, че в него са определени данъчни задължения в особено големи размери. Относно предходния доставчик „Виндиго” ЕООД се съдържат мотиви, че по време на ревизията този доставчик не е намерен и проверка в счетоводството...