Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., срещу решение № 5088 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 10932 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отменен ревизионен акт № 2031200814 от 31.05.2012 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 2486 от 19.10.2012 г. от директора на дирекция "ОУИ"-гр. С., с който на "Хоси" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 236 867.44 лв. и лихва за забава в размер на 77 708.11 лв. по фактури, издадени от "Рекламна агенция Доминатор БГ" ЕООД, "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, "Т. А.г" ЕООД, "Спарадок" ЕООД и "Еврогруп 2008" ЕООД, на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.6, ал.1 и чл.9, ъв връзка с чл.25, ал.2 и ал.5, т.1 от ЗДДС.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "Хоси" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.Г. К.. Претендира присъждане на съдебни разноски, като представя списък и платежни документи.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен...