С решение от 18.07.2006 г. по адм. д.№1151/2002 г. Софийският градски съд, адм. колегия, трети "д" състав е отхвърлил жалбата на З. Н. Ж. и Н. Е. Ж. срещу писмен отказ №2259-06-131/03.08.2000 г. на началника на ДНСК София.

Решението се обжалва с касационна жалба от З. Ж. и Н. Ж.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба ДНСК София е на становище, че е неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото и установи следното :

П. С. градски съд е бил обжалван писмен отказ на началника на ДНСК София да разгледа жалбата на А. Ж. срещу акт за узаконяване №114/09.02.1999 г. на главния архитект на София за преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на жилищна сграда в парцел ІІІ, кв.515, м."Центъра", ул."Дунав"№24 София. Административният орган е приел, че А. Ж. не е активно легитимирана да обжалва акта за узаконяване, тъй като не е собственик на имота, в който се извършва преустройството. Жалбоподателите са наследници на А. Ж..

Софийският градски съд е приел отказа за законосъобразен на основание чл.230а ППЗТСУ отм. във вр. с чл.229, ал.3 ППЗТСУ отм. .

При постановяване на решението Софийскиският градски съд не е допуснал нарушение на закона.

Съгласно чл.230а ППЗТСУ отм. право да обжалват разрешението за строеж или отказа за издаването му имат собствениците и лицата с ограничени вещни права в имота, за който се предвижда застрояването. Разпоредбата е приложима и по отношение на правото да се обжалва акт за узаконяване съгласно чл.229, ал.3 ППЗТСУ отм. .

Наследодателката на жалбоподателите А. Ж. не е собственик на имота, за който е издаден акт за узаконяване и в който е извършено преустройство, а е собственик на съседен имот. Законосъобразно е прието, че същата, респ. наследниците...