Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. Р. против решение № 284/24.03.2008 г., постановено по адм. д. №6507/2007г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, в писмено становище, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед №П-327/26.11.2007 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на Ц. Г. Р., експулсиран от Ф. Р. Г. за нарушение на нейното законодателство, е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Р. Б., като е постановено на жалбоподателя да не се издава паспорт или заместващ го документ за срок от две години

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗБДС.

Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя е осъществено фактическото и правното основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Посочената норма предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в...