Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Ч. К. Н. с адрес: гр. В., ул. „Д. Б.” № 3 като физическо лице и като представляващ ЕТ „Ненов – Ч. Н.” срещу решение № 2000 от 19.07.2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 975/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Р-1231070/21.09.2012 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърдено с решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Варна, както и по частната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна против определение № 4283/16.08.2013 г. на същия съд, постановено по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта му за разноските.

В касационната жалба на Ч. К. Н. се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, които се свеждат до следното: 1. Неправилно съдът е приел, че в искането за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ се излагат основания за отмяна на Ревизионния акт /РА/ и пререшаване на спора. Касае се за допуснати от органа по приходите ОФГ при определяне на получените приходи, които са се отразили на определените данъчни задължения, и по отношение на които няма произнасяне в постановените съдебни решения. Не са изложени конкретни доводи по отношение на всяка една от твърдените ОФГ. Не е ясно защо съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 133, ал. 3 ДОПК. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, която е следвало да установи вида на посочените грешки, за...